Том Клэнси - Дълг на честта

— Преди всичко трябва да бъде казано, че правителството ми изобщо не одобрява удара върху нашата валута, организиран от Съединените щати…

„Дължите ми десетачка, господин министър“ — помисли си Адлер с безизразно лице.

— Господин посланик — отговори той, — ние спокойно можем да кажем същото. Всъщност ето фактите, които разкрихме, за събитията от изминалата седмица. — На масата се появиха папки, които се плъзнаха към японските дипломати. — Трябва да ви уведомя, че сега провеждаме разследване, което е съвсем възможно да доведе до предявяване на обвинение срещу Райзо Ямата за измама с електронните системи и мерките за сигурност.

Това беше смел ход поради много причини. Той показваше всичко, което американците знаеха за атаката срещу Уолстрийт, и насочваха вниманието към нещата, които тепърва щяха да научават. Затова резултатът от него не можеше да е друг освен съсипване на съдебното дело срещу Ямата и неговите съюзници, ако се стигнеше до такова. Това обаче бе страничен въпрос. На Адлер му се налагаше да спре една война, и то бързо. Щеше да остави момчетата и момичетата от Министерството на правосъдието да се тревожат за другите неща.

— Може би ще е по-добре, разбира се, вашата страна да се заеме с този човек и неговите постъпки — предложи после Адлер, с което щедро осигури място за маневри на посланика и на неговото правителство. — Крайният резултат от неговите действия, както се вижда днес, ще причини по-големи страдания на вашата държава, отколкото на нашата… А сега, ако може, бих искал да се върнем на въпроса за Марианските острови.

Според предвижданията двете бързи крошета зашеметиха японската делегация. Както често ставаше, почти всичко остана недоизказано: „Знаем какво сте направили, знаем и как. Готови сме да се справим с всичко.“ Брутално прекият метод имаше за цел да прикрие истинския американски проблем, неспособността им да предприеме незабавен военен контраудар, но също така предоставяше на Япония възможността да разграничи правителството си от делата на определени нейни граждани. А това, както решиха Райън и Адлер миналата нощ, бе най-добрият начин да се стигне до бързо и окончателно приключване на проблема. За тази цел беше нужна голяма примамка.

— САЩ целят малко повече от възвръщане към нормалните отношения. Едно незабавно изтегляне от Марианските острови ще ни позволи да се замислим за по-снизходително тълкуване на Реформения търговски декрет. Това е също един въпрос, който сме склонни да повдигнем за разглеждане. — Адлер си помисли, че вероятно прави грешка, като го настъпва така силно по мазола, но алтернативата беше още кръвопролития. Към края на първата фаза от формалните преговори осъзнаха, че се е случило нещо забележително. Нито едната, нито другата страна повтори позициите си. По-скоро си бяха разменили свободно, от дипломатическа гледна точка, становища, малко от които бяха добре обмислени.

— Крис — прошепна Адлер, когато се изправи. — Разбери какво мислят в действителност.

— Готово — отговори Кук. Той си взе кафе и излезе на терасата, където Нагумо стоеше в края й и гледаше към паметника на Линкълн. — Това е великолепен изход, Сейджи — подхвърли той.

— Прекалено много ни натискате — рече Нагумо, без да се обръща.

— Ако търсиш възможност всичко да приключи, без да бъдат убити хора, тази е най-добрата.

— Най-добрата за вас може би. Ами нашите интереси?

— Ще направим компромис за търговията.

Кук не разбираше изцяло положението. Незапознат с финансовите въпроси, той все още не знаеше какво става на този фронт. За него съвземането на долара и защищаването на американската икономика беше отделно събитие. Нагумо знаеше повече. На атаката, започната от страната му, можеше да се отговори само с контраатака. Резултатът нямаше да е възстановяване на предишното положение на нещата, а по-скоро сериозно увреждане на икономиката на родината му като капак на нанесените от по-рано щети от Реформения търговски декрет. Тук Нагумо знаеше нещо, което бе неизвестно на Кук: освен ако Америка не отстъпеше пред японските искания за известни териториални придобивки, войната ставаше съвсем истинска.

— Нужно ни е време, Кристофър.

— Сейджи, време няма. Слушай, медиите още не са надушили това. Положението може да се промени всеки момент. Ако обществеността узнае, ще стане ужасно. — Тъй като Кук беше прав, той даваше на Нагумо благоприятна възможност.

— Да, наистина може да стане ужасно, Крис. Аз обаче имам дипломатически имунитет, а ти нямаш. — Нямаше нужда да казва повече.