Том Клэнси - Дълг на честта

— Значи да го скрием? — попита учтиво инженерът.

— Точно така.

— С маскировъчни мрежи върху електрическите стълбове ли? — Бяха го правили по време на строежа.

— Ако разполагате с такива, ще бъде добре като за начало. После можем да помислим за някои по-дълготрайни мерки.

— С влак значи? — повтори служителят на Американската национална железопътна компания, след като бе запознат с положението. — Когато влязох в бранша, работех за „Голяма северна ЖП компания“ и ВВС пет-шест пъти се съветваха с нас как да превозват ракети по линията. Накрая стана така, че им докарахме сума ти бетон.

— Значи на практика сте обмисляли въпроса на няколко пъти? — попита го Бетси Флеминг.

— О, да. — Той направи пауза. — Може ли вече да видя снимките? — Проклетото запознаване с мерките за сигурност отне часове и хиляди ненужни заплахи, след което го върнаха в хотела му, за да размишлява над формулярите… и може би да се даде възможност на ФБР да му направи кратка проверка.

Крис Скот включи проекционния апарат. С Флеминг вече бяха направили своя анализ, но използването на външен консултант имаше за цел да осигури независимо и допълнително мнение. Първият диапозитив показваше ракетата просто за да им даде представа за размерите й. После се появи вагонът.

— Да, определено прилича на открит товарен вагон, по-дълъг от обикновено, вероятно е специално конструиран за товара. Стоманена конструкция. Японците ги бива в това. Имат добри инженери. Има и товароподемен кран. Колко тежи едно от тези чудовища?

— Предполагам, че самата ракета е сто тона — отвърна Бетси. — Още двайсетина е транспортният контейнер.

— Доста тежко за единичен товар, но не е кой знае какво. Далеч не надминава капацитета на вагона и на леглото на железопътната линия. — Той замълча. — Не виждам никакви явни електронни връзки, само обичайните спирачни жици и прочие. Смятате ли, че ще ги изстрелват от вагоните?

— Вероятно не. Вие ни кажете — подкани го Крис Скот.

— Същото казах на военновъздушните сили преди двадесет и няколко години за експерименталните балистични ракети. Да, можеш да ги местиш, но това не прави откриването им чак толкова трудно, освен ако не приемем, че ще произвеждаш голям брой автомотриси, които изглеждат напълно еднакви… И дори тогава, както при централната линия на „Голяма северна ЖП компания“, предоставяш сравнително лесна цел. Само една дълга, тясна ивица, като централната ни линия от Минеаполис до Сиатъл беше по-дълга от всичките релси със стандартна ширина в страната им.

— Е, и? — обади се Флеминг.

— Ами това не е вагон за изстрелване. Имаме просто един транспортен вагон. Знаели сте го и без мен.

„Да, обаче е хубаво да го чуеш от някой друг“ — помисли си Бетси.

— Нещо друго?

— От ВВС все ми повтаряха колко чувствителни са тези проклетии. Друсането не им понася. При нормална оперативна скорост имаме три пъти земното ускорение, тоест 3g, и приблизително 1,5g вертикално ускорение. Това не е хубаво за ракетите. Следващият проблем е в размерите. Този вагон е дълъг около двадесет и седем метра, а стандартната открита платформа за техните релси е осемнадесет или по-малко. Пътищата им са предимно теснолинейни. Знаете ли защо?

— Мислех си, че просто са избрали…

— Всичко опира до инженерство — прекъсна я служителят от Американската железопътна компания. — Теснолинейните пътища позволяват да се минава през по-опасни участъци, да се взимат по-резки завои и въобще нещата да се правят в по-малки мащаби. Те обаче преминаха на релси със стандартна ширина за линията „Шинкансен“, понеже за по-високи скорости и стабилност просто е нужна по-голяма ширина. Дължината на товара и съответната дължина на вагона, който го превозва, сочат, че ако човек завие твърде рязко, мотрисата застъпва част от другата линия и се излага на риск от сблъсък, освен ако не се спира насрещното движение всеки път, когато превозва такива неща. Ето защо ракетите са някъде извън маршрута „Шинкансен“. Не може да не са. После идва проблемът с товара. Той наистина обърква сметките на всички.

— Продължавайте — подхвърли Бетси Флеминг.

— Тъй като ракетите са толкова чувствителни, щяхме да сме ограничени от ниска скорост… което би провалило разписанието и пратките ни. Никога не поискахме задачата. Парите щяха да ни дойдат добре, но в последна сметка сигурно щяхме да пострадаме. Същото би трябвало да важи и за тях, нали? Дори трябва да е по-зле. По линията „Шинкансен“ се движат експресни пътнически влакове. Те гонят разписания, за които няма да повярвате, и няма да им харесат особено неща, които ги объркват. — Той направи пауза. — Моето предположение ли? Използвали са тези вагони, за да превозят предметите от фабриката някъде другаде, това е всичко. Залагам куп пари, че са свършили всичко през нощта. Ако бях на ваше място, бих потърсил тези мотриси с очакването, че ще ги открия да стоят бездейно в някоя разпределителна станция. Сетне бих започнал да се оглеждам за релси встрани от централната линия, които не водят доникъде.