Том Клэнси - Дълг на честта

— Адски хитро — обърна се шефът на английската банка към германския си колега.

— Jawohl 45 45 Така е (нем.). — Б. пр. — прошепна онзи в отговор.

— Как можем да предотвратим повторното случване на нещо подобно? — запита се гласно един от тях.

— Като начало, с по-добри системи за водене на документация — отговори живо Фидлър след горе-долу приличния сън, споходил го тази нощ. — А иначе… Проблемът е такъв, че ни трябва известно време да го проучим. По-голям интерес представляват възстановителните мерки, които се налага да обмислим сега.

— Йената трябва да си плати за това — отбеляза веднага френският банкер. — Също така трябва да ви помогнем да предпазите долара, за да защитим собствените си валути.

— Правилно. — Председателят на Федералния резерв моментално кимна. — Жан-Жак, радвам се, че гледищата ни съвпадат.

— А какво ще предприемете, за Да спасите пазарите си за ценни книжа? — поинтересува се директорът на „Бундесбанк“.

— Ще ви прозвучи малко налудничаво, ала според нас ще се получи — започна министърът на финансите и описа в общи черти процедурите, които президентът Дърлинг не издаде в речта си и чието осъществяване зависеше до голяма степен от съдействието на Европа.

Гостите придобиха еднакви изражения — първо скептични, сетне одобрителни. Фидлър се усмихна.

— Може ли да предложа да съгласуваме действията си в петък?

Девет сутринта се смяташе за безбожен час за започване на дипломатически преговори, което облекчи положението. Американската делегация пристигна в японското посолство в северозападната част на авеню „Масачузетс“ с лични автомобили, за да потули по-добре нещата.

Формалностите бяха спазени до най-малките подробности. Заседателната зала бе голяма и имаше подобаващо голяма маса. Американците заеха местата си от едната страна, а японците — от другата. Последваха ръкостискания, понеже те бяха дипломати и от тях се очакваха подобни неща. Имаха подръка чай и кафе, ала повечето просто си наляха вода с лед в кристалните чаши. Част от японците пушеха, което раздразни американците. Скот Адлер се почуди дали не го правят само за да го изкарат от равновесие и за да направи първата стъпка, помоли за цигара главния съветник на посланика.

— Благодаря, че ни приехте — подхвана той с премерен тон.

— Заповядайте пак в нашето посолство — отвърна японският посланик с дружелюбно, макар и предпазливо кимване.

— Ще започваме ли? — попита Адлер.

— Заповядайте. — Посланикът се облегна назад и зае свободна поза, за да покаже, че е спокоен и че ще слуша учтиво неизбежната лекция.

— Съединените щати са сериозно обезпокоени от развоя на събитията в Западния Тихи океан — започна Адлер. „Сериозно обезпокоени“ бе подходящо подбрана фраза. Когато нациите са сериозно обезпокоени, това обикновено значи, че замислят радикални действия. — Както знаете, жителите на Марианските острови имат американско поданство и това е така поради собственото им желание, изразено свободно в избори преди почти двадесет години. Поради тази причина Съединените американски щати няма да приемат при никакви обстоятелства японска окупация на тези острови, и иск… Не — поправи се той, — настояваме на островите да им бъде върнат незабавно американският суверенитет, както и японските въоръжени сили да се изтеглят от въпросните територии веднага и изцяло. Също така настояваме за незабавно освобождаване на всички американски граждани, задържани от вашето правителство. Неизпълнението на тези условия ще доведе до възможно най-сериозни последствия.

Всички в залата си помислиха, че първоначално изложеното становище е недвусмислено. „То е прекалено радикално“ — казаха си японските дипломати, включително и онези, които смятаха действията на страната си за безумие.

— Лично аз съжалявам, че тонът на изказването ви е такъв — отвърна посланикът, с което зашлеви на Адлер дипломатическа плесница. — Що се отнася до непроцедурните въпроси, ние ще чуем позицията ви и ще обмислим достойнствата й съобразно с интересите ни за сигурност. — Това беше дипломатическият начин да се каже, че се налагаше Адлер да повтори току-що казаното… и да го разшири. Нещо като косвено искане на друго становище, в което да им отстъпят нещо, в замяна на което получаваха подразбиращото се обещание, че може да има отстъпка и от страна на японското правителство.

— Вероятно не се изразих достатъчно ясно — рече Адлер, след като отпи глътка вода. — Вашата страна предприе военни действия срещу Съединените американски щати. Последиците от такива действия са много тежки. Предлагаме ви възможността да се откажете от тези ходове без допълнително кръвопролитие.