Том Клэнси - Дълг на честта

— Чудесно. — Главният диспечер включи радиомикрофона си и докладва на наземната станция, че за пръв път някой проучва японските въздушни отбранителни сили. Всъщност ги изненада единствено фактът, че им отне толкова дълго време. „Ето оттук нещата стават интересни“ — помисли си той и се запита какво ще стане по-нататък, след като игрите вече бяха започнали.

— Няма ли още от разузнавателните? — поинтересува се пилотът.

— Не, само тези двата. Преди минута ми се стори, че улавям малко „мъх“ — каза радиоелектронният оператор, — но той постепенно избледня. — Нямаше нужда да обяснява, че с тази свръхчувствителна апаратура сигурно улавяше сигнали и от дистанционните управления на някои гаражи. След миг се очерта още един наземен радар. Всички от патрулната формация един по един завиха косо обратно на запад, щом навлязоха в обхвата на двата Е-767, продължаващи по постоянния си югозападен курс и вече изминали половината път до най-големия японски остров, Хоншу, който се намираше на почти петстотин километра вдясно от тях. Вторите пилоти на всичките четири самолета сега гледаха единствено на запад, докато самите летци се взираха за евентуален въздушен трафик пред себе си. Операцията бе напрегната, ала рутинна, и много приличаше на това да минаваш с кола през квартал, в който никой не би искал да живее. Докато всички светофари светят зелено, не се притесняваш много, но не ти харесват и погледите, които засипват колата ти.

Екипажът на третия самолет Е-767 беше недоволен, а ескортиращите ги изтребители още повече. Вражески самолети оглеждаха бреговата им линия и макар да бяха отдалечени на шестстотин километра, те нямаха място в околността. Те обаче превключиха радарните си системи на приемащ режим. Смятаха, че вероятно са разузнавателни самолети ЕС-135, събиращи електронни данни за въоръжението на страната им. А щом американската задача бе да съберат информация, тогава най-умно би било да ги лишат от нужните им данни. При това беше лесно да го направят или така си мислеха радарните оператори.

„Следващия път ще се приближим повече“ — каза си командирът на въздушната група. Първо електронните специалисти трябваше да проучат данните и да се опитат да решат кое е безопасно и кое не, като от техните заключения зависеше животът на събратята им от ВВС. Хубава мисъл. Авиаторите се отпуснаха, прозяха се и започнаха да си говорят, най-вече за мисията и за онова, което научиха. Предстояха четири часа и половина полет обратно до „Елмендорф“, душ и полагаемата се на екипажа почивка.

Японските диспечери все още не бяха напълно сигурни, че изобщо са установили някакъв контакт, ала проблемът щеше да се разреши след анализиране на бордовите записи. Патрулните им самолети подновиха нормалното си контролиране на редовния въздушен трафик и имаше доста коментари по въпроса защо, по дяволите, това движение още продължаваше. Отговорите се изразяваха главно чрез вдигане на рамене или вежди и несигурността беше даже по-голяма, отколкото в момента, когато им се струваше, че засичат сигнали. Просто да се взираш в радарния екран повече от няколко часа оказваше някакво влияние. Рано или късно въображението ти взема връх и колкото повече се замисляш, толкова по-зле става. Те обаче знаеха, че това важи и за противниковия отбор в играта.

Шефовете на централните банки бяха свикнали да ги третират като високопоставени личности. Всички пристигнаха на международното летище „Джон Ф. Кенеди“ в рамките на един и същи час. Всеки един бе посрещнат от висш дипломат от делегациите към ООН на съответната страна, набързо преведен през митническите власти и изпратен към града в кола с дипломатически номера. Непретенциозната цел на пътуването им изненада всички, но председателят на Федералния резервен фонд обясни, че от гледна точка на удобствата нюйоркската дирекция на ФБР е по-добро място за координиране на действията, отколкото местният клон на Банката на федералния резерв. Особено след като той бе достатъчно голям, за да побере директорите на основните търговски къщи… и след като законите срещу тръстовете бяха замразени в името на националната сигурност на Америка. Това известие смая европейските гости. „Най-сетне Америка проумя връзката на финансовите въпроси с националната сигурност“ — помислиха си те. Множко време им отне.

Джордж Уинстън и Марк Грант започнаха последния си доклад за събитията от миналата седмица след встъпителните думи на председателя и на министър Фидлър, като сега вече мисълта им течеше като по вода.