Том Клэнси - Дълг на честта

— Добър вечер. Скъпи сънародници, миналата седмица станахме свидетели кака се случи нещо важно в американската финансова система… Искам да започна обръщението си към вас с факта, че американската икономика е силна. Сега — усмихна се той. — Това изказване може да ви се стори странно предвид всички неща, които чувате от медиите и къде ли не. Но нека ви кажа защо говоря така. Ще започна с един въпрос: какво се е променило? Американските работници продължават да правят коли в Детройт и други градове. Американските работници все още произвеждат стомана. Фермерите в Канзас прибраха зимната житна реколта и се подготвят за новите посеви. Все още се произвеждат компютри В СИЛИКОНОВАТА долина 44 44 Долина в Калифорния, център за високотехнологични и микроелектронни разработки. — Б.пр. . Още правят гуми в Акрон. „Боинг“ продължава да прави самолети. Все още изпомпват нефт от находищата в Тексас и Аляска. Все още добиват въглища в Западна Вирджиния. Всичко, което сте правили преди седмица, го правите и сега. Тогава какво се е променило? Промени се следното: няколко електрона преминаха по някакви медни жици, телефонни линии като тази тук. — Президентът вдигна един телефонен кабел и го захвърли настрана върху бюрото си. — Това е всичко — добави той с тона на добър и умен съсед, отбил се в дома ви да ви предложи любезно съвет. — Нито един човек не е загубил живота си. Нито една фирма не е загубила учреждението си. Благосъстоянието на нацията ни е същото. Нищо не е изчезнало… И все пак, скъпи сънародници, ние започнахме да изпадаме в паника… Поради какво? В последните четири дни установихме, че е направен умишлен опит за объркване на американските финансови пазари. Американското Министерство на правосъдието с помощта на няколко съвестни американци от тези борси сега гради криминално следствие срещу хората, отговорни за случилото се. Не мога да ви кажа повече засега, понеже дори вашият президент няма право да си играе с правата на всеки човек на справедлив и безпристрастен процес. Ние обаче знаем какво се е случило, както и знаем, че станалото е съвсем изкуствено…

Тогава какво ще направим по въпроса? — запита Роджър Дърлинг. — Финансовите пазари бяха затворени цяла седмица. Те ще отворят отново в петък на обед и…

— Не е възможно да мине — каза Козо Мацуда на фона на превода. — Планът на Райзо беше идеален… Дори повече от идеален — добави той, като говореше колкото на телефонната слушалка, толкова и на себе си. Преди краха той работеше заедно с един колега банкер, използвайки възможността да реализира печалба от сделките със съкровищни бонове, с които успя да възвърне капитала на своя закъсал конгломерат. Касовата му сметка също натежа от йени напук на международните морални задължения. Това обаче не бе проблем, нали? Не и при подновената сила на йената и съответната слабост на американския долар. Хрумна му, че дори би могло да има смисъл в купуването на дялове от американски компании чрез посредници — хубав стратегически ход, щом пазарът на американски ценни книжа подновеше стремителното си пропадане. — Кога отварят европейските пазари? — Някак си не можеше да си спомни в този вълнуващ момент.

— Лондон е с девет часа след нас. Германия и Холандия с осем. В четири следобед — отвърна мъжът в другия край на линията. — Хората ни имат инструкции.

А те бяха ясни: да използват възобновената сила на националната си валута, за да изкупят възможно най-много европейски книжа. Така че когато финансовата паника свършеше, след две-три години Япония щеше да е така вплетена в тази многонационална икономика, че да е напълно неделима част от нея; да е толкова жизненоважна за оцеляването им, че нейното изолиране щеше да поднови опасността от финансов срив. Те не биха рискували толкова, не и след съвземането им от най-лошата икономическа криза от три поколения насам, а още по-малко след като Япония изиграеше толкова важна и самоотвержена роля за възвръщането на благополучието на триста милиона европейци. Бе обезпокоително, че американците подозираха нечий пръст в случилото се, ала Ямата-сан ги увери, че не е възможно да съществува никаква документация… Не беше ли това най-гениалният ход от цялата операция — унищожаването на записите и заменянето им с хаос? Учрежденията не можеха да функционират без прецизна финансова документация на техните сделки, без нея те просто спираха работа. Мацуда бе сигурен, че за възстановяването й щяха да са нужни седмици или месеци, а през това време парализата щеше да позволи на Япония и по-точно на останалите дзайбацу да натрупат пари в брой като добавка към възхитителните стратегически ходове, които Ямата приложи чрез техните държавни институции. Именно добрата постройка на плана накара всичките му колеги да се подпишат под него.