Том Клэнси - Дълг на честта

— Брет, започваш преговорите веднага. Покажи им ясно, че настоящата ситуация в Западния Тих океан е абсолютно неприемлива за правителството на САЩ. Няма да приемем нищо друго освен пълно възвръщане на Марианските острови към предвоенното им състояние. Нищо друго — повтори Дърлинг.

— Да, господин президент.

— Искам планове и предложения за отстраняване на японските въоръжени сили от тези острови, в случай че преговорите се провалят — обърна се СКАЧАЧА към министъра на отбраната.

Последният кимна, но лицето му говореше само. Министърът на отбраната не вярваше, че могат да го постигнат.

Адмирал Чандраската смяташе, че се бавиха достатъчно, ала проявяваше търпение и знаеше, че може да си го позволи. „Какво ще стане сега?“ — чудеше се той.

Нещата можеха да протекат по-бързо. Малко се забави с методите и плановете си, докато се опитваше да узнае начина на мислене на противника си, контраадмирал Майкъл Дъбро. Беше хитър враг, биваше го в маневрите и понеже бе умен, побърза да заключи, че неговият враг, Чандраската, е глупав. В продължение на седмица беше явно, че американската флотилия се намира на югозапад, и като се отправи на юг, той подмами Дъбро да поеме на север и сетне на изток. Дори преценката му да бе погрешна, на американските кораби пак щеше да им се наложи да отидат на същото място, източно от нос Дондра, и да принудят танкерите си да прекосят напряко. Рано или късно те щяха да минат под въздушните му патрули, както и най-сетне стана. Сега трябваше само да ги последва и Дъбро нямаше да може да ги отклони от курса им освен на изток. Което пък значеше да обърне цялата си флотилия на изток, далеч от Шри Ланка, и да разчисти пътя за амфибиите на индийския флот, които да качат товара си от войници и бронирани превозни средства. Единствената алтернатива за американците беше да се изправят срещу флота му и да опитат сражение.

Те обаче нямаше да го направят… Или? Не. Единственият разумен ход на Америка бе да отзове Дъбро и неговите два самолетоносача към Пърл Харбър, където да чакат политическото решение дали да приемат ръкавицата на Япония или не. Те бяха разделили флота си, нарушавайки сентенцията на Алфред Тейър Мейхан, която Чандраската научи не чак толкова отдавна във военноморския колеж в Нюпорт, Роуд Айлънд, заедно със състудента си Юсуо Сато. Той помнеше теоретичните им разисквания по време на разходките покрай дигата на морето, когато зяпаха яхтите и се Чудеха как малките флотове могат да победят големите.

След пристигането си в Пърл Харбър Дъбро щеше да се посъветва с разузнавателните и оперативните кадри на тихоокеанския военноморски флот, те щяха да направят своите сметки и тогава щяха да открият, че по всяка вероятност не могат да го направят. „Колко ли ядосани и измамени ще се почувстват?“ — помисли си индийският адмирал.

Ала първо щеше да им даде един урок. Сега той ги преследваше. Колкото и бързи и хитри да бяха, те бяха обвързани с една определена точка и рано или късно мястото за маневриране трябваше да свърши. Сега Чандраската можеше да ги прогони и да позволи на родината си да направи първата си крачка към империята. Вярно, малка и почти без значение за голямата игра, но въпреки това достоен встъпителен ход, защото американците щяха да се оттеглят и да позволят на страната му да действа, както действаше Япония. Когато Америка възвърнеше силата си, щеше да е твърде късно да промени нещата. Всъщност всичко опираше до пространство и време. И двата фактора бяха срещу страната, парализирана от международни проблеми и следователно лишена от воля. Колко хитро от страна на японците, че се погрижиха за това.

— Мина по-добре, отколкото очаквах — каза Дърлинг. Той се бе отбил в кабинета на Райън за приятелски разговор, първия за тях.

— Наистина ли го мислите? — попита изненадано Джак.

— Не забравяй, че наследих по-голямата част от кабинета от Боб. — Президентът седна. — Акцентът им е върху домашната политика. Това е проблемът ми от самото начало.

— Нуждаете се от нов министър на отбраната и от нов шеф за началник-щабовете — отбеляза студено съветникът по националната сигурност.

— Зная, обаче моментът е неподходящ. — Дърлинг се усмихна. — Това разширява малко обсега ти на действие, Джак. Но първо имам един въпрос към теб.

— Не зная дали ще успеем. — Той си драскаше по бележника.

— Първо трябва да извадим ракетите от строя.

— Да, сър, зная. Ще ги намерим. Поне така се надявам, независимо по какъв начин. Другите непредвидими фактори са заложниците и способността ни да нападнем островите. Тази война, ако изобщо е война, има различни правила. Все още не съм сигурен какви са те. — Райън още си блъскаше главата над обществената страна на проблема. Как щеше да реагира американският народ? Ами японският?