Том Клэнси - Дълг на честта

Изготвената от компютър заповед бе получена в Сънивейл, щата Калифорния, откъдето я препратиха до военен комуникационен сателит и Оттам до двата обикалящи в орбита спътника КН-11, единият от които щеше да прелети над Япония след петдесет минути, а другият — десет минути по-късно. И тримата специалисти се питаха доколко ги бива японците в замаскирането. Най-кофти беше, че можеше никога да не узнаят. На практика можеха само да чакат. Те щяха да проучат предаваната на живо картина, когато я получеха, ала освен ако нямаше явни признаци, които да ги насочат към онова, което търсеха, истинската работа щеше да бъде свършена след цели часове и дни. Ако извадеха късмет.

„Харушио“ бе излязла на повърхността — нещо, което никога не можеше да зарадва един командир на подводница. Нямаше да се застоят тук дълго. Чрез два маркуча с голям диаметър зареждаха с гориво, а кран спускаше други припаси, главно храна, в ръцете на моряците, чакащи на палубата. Капитан Угаки знаеше, че техният флот не разполагаше с подходящ снабдителен кораб за подводници. За целта използваха предимно десантни кораби с цистерни, ала сега те изпълняваха други функции и му бяха изпратили търговски кораб, чийто екипаж бе ентусиазиран, но незапознат със задачите, с които се занимаваше.

Неговата подводница пристигна последна в пристанището на Агана, тъй като се намираше най-далеч от Марианските острови, когато окупацията започна. Той изстреля само едно торпедо и изпита удоволствие от чудесното представяне на модел 89. Колко хубаво. Търговският кораб нямаше нужните съоръжения, за да възстанови както трябва амунициите му, но пък командирът знаеше, че разполага с още петнадесет торпеда и четири ракети „Харпун“, а ако американците му осигуряха такъв куп мишени, толкова по-добре.

Моряците, които нямаха задължението да стоварват припаси на задната палуба, се бяха скупчили отпред и се припичаха на слънце, както подводничарите често правят и както всъщност правеше и командирът им, гол до кръста на върха на рубката, където пиеше чай и се усмихваше така, че всички да го видят. Следващата му мисия бе да патрулира в района западно от Бониновите острови, за да пресрещне всеки американски кораб, и по-вероятно подводница, опитваща се да приближи до японските главни острови. Угаки си помисли, че задачата обещаваше да е типична за подводница: скучна, ала изискваща много. Щеше да му се наложи да поговори с екипажа си относно значимостта й.

— И така, къде е патрулната линия? — попита Джоунс и побутна отново плика.

— Засега в квадрант 165-изток — отвърна адмирал Манкузо и посочи на картата. — Твърде малобройни сме, Джоунси. Преди да ги хвърля в сражение, искам да свикнат с тази мисъл. Ще ми се командирите да настроят хората си. Подготовката никога не е достатъчна, Рон. Никога.

— Така е — призна цивилният.

Той се отби с разпечатки от сонарната наблюдателна система, за да докаже, че всички засечени подводници са изчезнали от екрана. Двете хидролокаторни групи, контролирани от остров Гуам, вече не им бяха на разположение. Въпреки че бяха свързани чрез подводни кабели с останалата част от мрежата, те очевидно бяха изключени от контролната станция на Гуам и никой в Пърл не бе успял все още да ги включи пак с хитрост. Добрата новина беше, че някаква поддържаща сонарна група край Самар, един от Филипинските острови, продължаваше да функционира, обаче тя не можеше да засече японските подводници SSK, които според спътниците се запасяваха наново близо до Агана. Дори получиха добра представа за броя им. „Може би“ — помисли си Манкузо. Японците все още изписваха номерата на корабните корпуси върху рубките и сателитните камери ги разчитаха. Освен ако японците, подобно на руснаците, а после и на американците, не бяха се научили да мамят чуждото разузнаване, като подправят номерата или просто изцяло ги изтриват.

— Щеше да е хубаво, ако имахме още няколко ударни подводници, нали? — отбеляза Джоунс след едноминутно съзерцаване на картата.

— Няма спор. Вероятно, ако успеем ДА ПОЛУЧИМ НЯКАКВИ указания от Вашингтон… — Гласът му се загуби и Манкузо се замисли малко повече. Местоположението на всяка подводница под негово командване бе отбелязано с черен силует, включително и тези в основен ремонт. Последните бяха НАНЕСЕНИ НА картата с бяло заедно с датите, когато щяха да са на разположение, което засега не му помагаше много. Имаше обаче пет такива силуета в Бремертън, нали?

Надписът „Извънредно съобщение“ се появи по всички големи телевизионни мрежи. Навсякъде приглушеният глас на някой водещ съобщаваше на хората, че шоуто му ще бъде прекъснато заради реч на президента относно икономическата криза, с която правителството се занимаваше от почивните дни. Сетне се появи президентския знак. Хората, следили събитията отблизо, се изненадаха, когато видяха президента усмихнат.