Том Клэнси - Дълг на честта

— Да се качим в машина на времето и да повторим петъка отначало? — Отначало смехът на Грант беше зловещ. Сетне се промени. — Къде трябва да подпишем?

— Не можем да постъпим така с всичко, поне не с всички сделки — възрази председателят на Федералния резервен фонд.

— Така е, не можем — съгласи се Уинстън. — Международните сделки със съкровищни бонове бяха извън контрола ни. Онова, което можем да сторим обаче, е да свикаме съвещание с европейските банки, да им покажем какво се е случило и после заедно с тях…

Сега се включи и Фидлър:

— Да! Правят дъмпинг на йената и купуват долари. Парите ни възвръщат позициите си, а техните се обезценяват. Тогава другите азиатски банки ще се замислят дали да не обърнат поетия курс. Мисля, че централните европейски банки ще ни сътрудничат.

— Ще трябва да поддържате сконтовия процент висок — каза Уинстън. — Това ще ни оскубе малко, но е хиляда пъти по-добре от алтернативата. Задържате процента висок, за да може хората да престанат да се освобождават от съкровищни бонове. Искаме да предизвикаме отдръпване от йената, точно както те постъпиха с нас. На европейците ходът ще им хареса, понеже той ще ограничи възможностите на японците да реализират голяма печалба от книжата си, както започна да става вчера. — Той стана от стола си и закрачи из кабинета, както бе навикнал. Не знаеше, че нарушава протокола на Белия дом, а и президентът не искаше да го прекъсва, макар че двамата тайни агенти в залата следяха отблизо финансиста. Явно си блъскаше ума над сценария, търсеше пролуки и недостатъци. Минаха около две минути, през които всички чакаха преценката му. След това той вдигна глава. — Доктор Райън, ако някога пак решите да станете обикновен гражданин, обадете ми се. Господа, планът наистина ще подейства. Истинско безумие е, но може би това е в наша полза.

— Тогава какво ще стане в петък? — попита Джак.

— Пазарът ще се сгромоляса — отвърна Грант.

— Какво му е хубавото на това? — запита президентът.

— Хубавото, сър — продължи Грант, — е, че тогава пазарът ще скочи нагоре след около двеста пункта падане и ще затвори… Хм, ще затвори при инфлация от стотина, може би и по-малко. Следващия понеделник всички ще затаят дъх. Някои хора се ослушват за изгодни сделки. Повечето сигурно са все още нервни. Той се срива отново, може би накрая е направо в застой след инфлация от най-много още петдесет пункта. През останалата част от седмицата нещата се уталожват. Да речем, до следващия петък пазарът ще се е стабилизирал пак до процент, процент и половина под равнището му от онзи петък на обед. Сривът не може да не стане и причините са маневрите, които държавата трябва да прави със сконтовия процент, ала на Уолстрийт сме свикнали с това. — Единствено Уинстън оцени напълно иронията на факта, че Грант беше почти изцяло прав. Самият той едва ли би могъл да се справи по-добре. — В крайна сметка всичко се оказва едно продължително хълцане, но нищо повече.

— А Европа? — поинтересува се Райън.

— Там ще е по-тежко, защото не са толкова организирани, ала централните им банки имат в известен смисъл по-голяма власт — изтъкна Грант. — Също така правителствата им могат повече да се намесват на пазара. Това както помага, така и вреди. Крайният резултат обаче ще е един и същ. Не може да не е, освен ако всички заедно не подпишат пакт за самоубийство. Хората в нашия бранш не постъпват така.

Тук дойде ред на Фидлър:

— Как да го лансираме?

— Ще съберем шефовете на големите институции възможно най-бързо — поясни Джордж. — Мога да ви помогна, ако искате. Мен също ще послушат.

— Джак? — извърна президентът глава към него.

— Да го направим, сър, и то веднага.

Роджър Дърлинг отдели още няколко секунди, за да го обмисли, след което се обърна към агента от тайните служби, застанал до бюрото му:

— Да докарат тук хеликоптера ми. Кажи на хората от военновъздушните сили да приготвят нещо за полет до Ню Йорк.

Уинстън се възпротиви:

— Господин президент, имам си свой самолет.

Тогава Райън пое нещата:

— Джордж, момчетата от ВВС са по-добри. Довери ми се.

Дърлинг стана и се ръкува с всички, преди тайните агенти да изведат посетителите му на южната тревна площ, където трябваше да изчакат хеликоптера за полет до базата „Андрюс“. Райън остана на мястото си.

— Ще стане ли наистина? Можем ли наистина да оправим положението толкова лесно? — Политикът у Роджър Дърлинг не вярваше на никакви магически подобрения.