Том Клэнси - Дълг на честта

— Тази ще е по-скоро към закона за шпионажа. Ние сме във война с Япония. Те потопиха две наши подводници и осакатиха два самолетоносача — каза Райън и атмосферата в кабинета се промени значително.

— Сериозно ли говорите? — попита Уинстън.

— А сериозна ли е смъртта на двеста и петдесет моряци, екипажите на американските подводници „Ашвил“ и „Шарлот“? Те завзеха и Марианските острови. Все още не знаем дали сме в състояние да си ги върнем. В Япония има повече от десет хиляди американски граждани, които са потенциални заложници, плюс населението на островите, плюс военният личен състав, задържан от японците.

— Но медиите…

— Колкото и да е удивително, още не са в течение — поясни Джак. — Вероятно положението е прекалено откачено.

— О! — След още секунда Уинстън схвана. — Разбиват икономиката ни и вече нямаме политическата решителност да… Някой опитвал ли е подобно нещо досега?

Съветникът по националната сигурност поклати глава.

— Поне аз не зная такъв случай.

— Обаче истинската заплаха за нас е… ей този проблем. Този мръсник — подхвърли Джордж.

— Как да го разрешим, господин Уинстън? — запита го президентът.

— Не зная. Номерът с Депозитното контролно дружество е великолепен. Икономическият туш беше доста хитър, ала министър Фидлър би могъл ловко да се измъкне от него с помощта ни. Без регистри обаче всичко се парализира. Имам брат, който е лекар, и веднъж той ми каза…

При тези думи очите на Райън така се изцъклиха, че едва не изскочиха от очните кухини, и той престана да слуша. Защо това му се струваше важно?

— Разчетът на времето пристигна снощи — казваше в момента председателят на Федералния резервен фонд. — Трябва им седмица. Ала в действителност не разполагаме с толкова. Днес следобед ще се срещнем с шефовете на всички големи търговски къщи. Ще се опитаме да…

„Проблемът е, че няма никакви записи, Джак! Всичко е замразено, защото няма никакви записки, които да покажат на хората какво притежават, колко пари са…“

— Европа също е парализирана…

Сега говореше Фидлър, а Райън се взираше в килима. Сетне той вдигна очи:

— Не го ли запишеш, никога не се е случило. — Разговорът в залата спря и Джак осъзна, че със същия успех би могъл да каже: „Пастелът е пурпурен.“

— Моля? — запита председателят на Федералния резерв.

— Жена ми, тя така казва. „Не го ли запишеш, значи никога не се е случило.“ — Той се огледа. Те продължаваха да не загряват, което не бе толкова чудно, тъй като сам той все още развиваше идеята. — Тя също е доктор, Джордж, в болницата „Хопкинс“, все носи онова проклето тефтерче у себе си и винаги се заковава на място, за да го извади и да си запише нещо, понеже не вярва на паметта си.

— Брат ми е същият. Използва една от онези електронни джаджи — рече Уинстън. После очите му се разфокусираха. — Продължавайте.

— Няма никакви записки, никакви наистина официални регистри за която и да е от сделките, нали?

Отговори му Фидлър:

— Не. Депозитното контролно дружество претърпя пълен крах. И както току-що казах, ще са нужни…

— Остави. Не разполагаме с нужното време, нали?

Въпросът потисна отново министъра на финансите.

— Не, не можем да го спрем.

— Разбира се, че можем. — Джак се обърна към Джордж: — Нали така?

Президентът Дърлинг следеше накъсаната словесна престрелка като зрител на партия тенис и от напрегнатата ситуация един от бушоните му гръмна.

— За какво, по дяволите, говорите?

Райън вече почти беше оформил идеята. Той се обърна към президента:

— Сър, съвсем просто е. Заявяваме, че това никога не се е случило. Казваме, че след петък на обед борсите просто са престанали да функционират. Сега, можем ли да им пробутаме това? — попита Джак, ала не даде никому възможност да отговори. — Защо не? Защо да не можем да го пробутаме? Няма никакви записи, които да докажат, че не сме прави. Никой не може да докаже, че е имало и една сделка от дванадесет на обед нататък, така ли е?

— След купищата пари, които всички загубиха — допълни Уинстън, чийто ум бързо наваксваше, — предложението съвсем няма да е толкова непривлекателно. Заявявате, че ще започнем наново… да речем, от петък, може би петък следобед… Просто ще заличим миналата междувременно седмица, нали така?

— Но никой няма да се хване — възрази председателят.

— Грешите. — Джордж поклати глава. — Райън налучка нещо. Първо на първо, те са принудени да го приемат. Не можеш да сключиш сделка, тоест не можеш да осъществиш такава без документация. Така че никой не може да докаже, че е направил каквото и да било, без да изчака възстановяването на записите на ДКД. Второ, повечето хора останаха с празни джобове — институции, банки, всички. Всеки ще иска втора възможност. О, ще се хванат и още как, приятелче! Марк?