Том Клэнси - Дълг на честта

— Та какво казвате, че е направил?

Марк Грант разгъна компютъра си на президентското бюро, като този път непосредствено зад него стоеше агент от тайните служби и следеше всеки негов ход. Сега той не бързаше, защото Роджър Дърлинг за разлика от Райън, Фидлър и председателя на Федералния резерв съвсем не познаваше всички тънкости. Все пак той се оказа внимателен зрител, който прекъсваше лекцията, за да пита, нахвърля си няколко бележки и на три пъти помоли някои части да бъдат повторени. Накрая погледна към министъра на финансите.

— Бъз?

— Ще ми се хората ни да потвърдят информацията самостоятелно…

— Няма да им бъде трудно — заяви Уинстън. — Всяка една от големите търговски къщи ще разполага със записи, които почти не се различават от тези. Хората ми могат да помогнат в организацията.

— А ако е вярно, Бъз?

— Тогава, господин президент, ситуацията е по-скоро от компетенцията на доктор Райън, не от моята — отговори спокойно Фидлър. Облекчението му беше примесено с гняв поради мащабността на стореното. Двете външни лица в Овалния кабинет още не я схващаха.

Мисълта на Райън летеше. Той пренебрегна поредното обяснение на Грант как е станало всичко. Въпреки че на президента нещата бяха поднесени по-ясно и по-подробно от първите два пъти (от него би станало добър преподавател в бизнесучилище), важните моменти вече се бяха подредили в ума на съветника по националната сигурност. Сега имаше отговор на онова „как“ и той му показваше много. Този план е бил прекрасно замислен и осъществен. Сривът на Уолстрийт и нападението над самолетоносачите и подводниците не случайно станаха по едно и също време. Следователно ставаше дума за обмислен докрай план. При това план, който руската шпионска мрежа не разкри — факт, който непрекъснато се повтаряше в ума му.

„Функциониращата им мрежа е в японското правителство. Вероятно е съсредоточена върху апарата им за държавна сигурност. Тази мрежа обаче не можа да им даде стратегическото предупреждение за военната страна на операцията, а и Сергей Николаич още не бе свързал Уолстрийт с военноморската акция.“

„Разчупи модела, Джак — нареди си той. — Разчупи образеца.“ Точно тогава нещата му се поизясниха.

— Ето защо не са узнали — каза Райън почти на себе си. Все едно караше през стелеща се на места мъгла: навлизаш в ясен участък, сетне следва пак замъглен. — Всъщност правителството им изобщо няма дял в това. На практика са били Ямата и останалите. Ето защо искат да върнем в действие БОДИЛ. — Никой друг в залата не разбираше какви ги говори.

— Какво казваш? — попита президентът. Джак хвърли поглед на Уинстън и Грант, после поклати глава. Дърлинг кимна и продължи: — Значи всичко е било един голям план?

— Така е, сър, ала все още не го знаем целия.

— Как така? — учуди се Уинстън. — Те ни парализират, слагат начало на световна паника и вие твърдите, че има още?

— Джордж, често ли сте ходили там? — попита Райън, най-вече за да извлече информация за другите.

— През последните пет години ли? Май се пада средно по веднъж на месец. Внуците ми ще се възползват от последните полети на моя често летящ самолет.

— Често ли сте се срещали с хора от тамошното правителство?

Уинстън вдигна рамене.

— Те са навсякъде, но не са от голямо значение.

— Защо? — поинтересува се президентът.

— Сър, положението е следното: там има може би двадесет или тридесет човека, които в действителност ръководят нещата, разбирате ли? Ямата е най-голямата риба в езерото. Министерството на международната търговия и промишлеността е допирната точка между големите клечки в корпоративната дейност и правителството. Не забравяйте също начина, по който те сами подготвят почвата с подбрани служители, а това го правят постоянно. Това е едно от нещата, с които Ямата обичаше да се перчи, докато водеше преговори с мен за компанията ми. На един прием имаше двама министри и групичка депутати, и всички направо си изцапаха устата да му целуват задника. — Уинстън си спомни, че тогава сметна поведението им за подобаващо на подбрани служители. Сега не бе толкова сигурен.

— Доколко мога да говоря свободно? — попита Джак. — Може би се нуждаем от интуицията им.

За това се погрижи Дърлинг:

— Господин Уинстън, можете ли добре да пазите тайна?

Инвеститорът се изкикоти от сърце.

— Стига да не е поверителна финансова информация, става ли? Никога не съм имал разправии с Комисията за застраховки и ценни книжа и не искам да започвам такива.