Том Клэнси - Дълг на честта

„Възхитително! — каза си Джордж Уинстън с почтителен, сподавен смях. — Защо сам не се сетих? Какво още…“

— Марк, отбележи си. Ще трябва да докараме момчетата от европейските централни банки тук, за да видят всичко с очите си. Не смятам, че телемостът ще има истински ефект.

Грант погледна часовника си.

— Ще се наложи да се обадим веднага щом пристигнем, Джордж, но ако го сторим, времето би трябвало да се подреди добре. Вечерните полети до Ню Йорк… Да, ще пристигнат сутринта и може би ще успеем да съгласуваме всичко така, че да започнем наново в петък.

Уинстън погледна назад.

— Ще им кажем, когато кацнем. Засега ми се струва, че имат нужда да подремнат.

Грант кимна в знак на съгласие.

— Ще стане, Джордж. На този Райън му сече пипето, нали?

Джак си каза, че е време да успокои топката. Почти се учудваше, че телефонът му още не е звъннал, но като размисли, той осъзна, че сега Головко четеше същия доклад, гледаше същата карта на стената си и също си налагаше да обмисли нещата бавно и внимателно, доколкото обстоятелствата позволяват.

Започваше да вижда логиката. Е, почти. „Северната зона за ресурси“ би трябвало да е Източен Сибир. Терминът „Южна зона за ресурси“, както споменаваше Чавес в рапорта си, бе използван някога от японското правителство за холандското владение Източна Индия. По-точно през 1941, времето, когато първостепенната им стратегическа цел била петролът — тогава основният материал, нужен на флота, а сега най-важният ресурс за всяка промишлена нация, нуждаеща се от енергия за икономиката си. Япония бе най-големият вносител на петрол в света въпреки настойчивите й опити да премине на атомна енергия за електричество. А иначе Япония трябваше да внася толкова много; единствено въглищата бяха в изобилие. До голяма степен огромните танкери бяха японско изобретение с цел по-ефикасно превозване на нефт от кладенците в Персийския залив. Те обаче се нуждаеха и от други неща и тъй като бяха островна държава, всички тези стоки трябваше да пристигат по море, а японският флот бе малък, прекалено малък, за да брани морските пътища.

От друга страна, Източен Сибир беше последната непроучена територия в света, Япония сега провеждаше изследването, а морските пътища от евразийския материк до страната на изгряващото слънце… „По дяволите, защо просто не прокопаят железопътен тунел за по-лесно?“ — запита се Райън.

Ала имаше нещо друго. На Япония й се наложи да напрегне всички сили, за да осъществи плана си, даже при жестоко съкратената американска армия и осемте хиляди километра тихоокеанска водна площ, функционираща като буфер между американския континент и нейните главни острови. Боеспособността на Русия бе намаляла дори по-драстично от американската, но едно нашествие не е само политически ход. То е ход срещу някой народ, а руснаците не бяха загубили гордостта си. Русия щеше да се бие и при това бе далеч по-голяма от Япония. Японците разполагаха с ядрени оръжия и балистични ракетоносители, докато руснаците, също като американците, нямаха такива… Русия обаче имаше бомбардировачи, изтребители-бомбардировачи и крилати ракети, всичките с атомен потенциал; имаше и бази в близост до Япония, а също и политическата решителност да ги използва. Би трябвало да има още един елемент. Джак се облегна назад, втренчил се в картата. След това вдигна телефона и натисна бутона за бързо набиране.

— Тук адмирал Джексън.

— Роби? Джак се обажда. Имам един въпрос.

— Казвай.

— Ти спомена, че едно от аташетата ни в Сеул си е поприказвало с…

— Така е. Казали му да се държи и да чака.

— Какво точно са казали корейците?

— Казали му… Чакай малко. Само половин страница е, но е при мен. Стой така. — Райън чу отварянето на чекмедже или може би отключването му. — Добре, казано с други думи: едно такова решение било политическо, не военно, трябвало да се вземат предвид много фактори. Изразили тревога, че японците биха могли да затворят пристанищата си за търговия, опасение от инвазия; били изолирани от нас и си оставяли вратичка. Още не сме се върнали към тях — заключи Роби.

— Какво е въоръжението им? — попита Джак, като фактически имаше предвид списък на военния потенциал на нацията.

— Имам данните някъде тук.

— Давай накратко — нареди Райън.

— Малко по-голямо от японското. Направиха съкращения след обединението, но нещата, които запазиха, са от класа. Предимно американски оръжия и доктрини. Военновъздушните им сили си ги бива. Имал съм учения с тях и…