Том Клэнси - Дълг на честта

— Друг път — изръмжа Пийт Бъроус срещу усмихнатото лице в кинескопа.

— Знаеш ли, просто не го вярвам — каза Ореза, събудил се след пет часа сън.

— Аз му вярвам. Погледни онова хълмче на югоизток оттук.

Португалеца потри гъстата си брада и погледна натам. На върха на един хълм на километър от тях, наскоро оголен за поредния хотел (плажните парцели на острова се бяха свършили), около осемдесет човека монтираха установка за ракети „Пейтриът“. Радарните табла вече бяха издигнати, а докато той наблюдаваше, първият от четирите сандъка бе избутан на място.

— Е, какво ще предприемем по въпроса? — попита инженерът.

— Хей, аз само управлявам кораби, забрави ли?

— Бил си униформен, нали?

— Брегова охрана — рече Ореза. — Никога не съм убивал човек. А колкото до това чудо… — Той посочи ракетната площадка. — По дяволите, вероятно знаеш за него повече от мен.

— Произвеждат ги в Масачузетс. В Рейтиън, струва ми се. Компанията ми прави някои от чиповете. — И знанията на Бъроус се простираха дотук. — Възнамеряват да останат, а?

— Така е. — Ореза взе бинокъла си и пак се загледа през прозорците. Можеше да види шест кръстопътя. Всичките се охраняваха от по десетина човека (тоест отделение, този термин поне знаеше) и комбинация от тойоти и други марки джипове. Въпреки че мнозина имаха кобури на коланите си, сега не се виждаха никакви тежки оръжия, сякаш не искаха да приличат на някоя южноамериканска хунта от старата епоха. На всяко превозно средство, минаващо оттам (те не спряха никого, докато той гледаше), войниците махваха дружелюбно. „Реклама — помисли си Ореза. — Хубава реклама.“

— Направо хипарски хуманизъм! — отбеляза лейтенантът. А той не би бил възможен, ако не бяха дяволски самоуверени. Даже ракетният екип на съседния хълм. Те не действаха трескаво. Изпълняваха задачите си дисциплинирано и професионално и в това нямаше нищо лошо, ала ако очакваш скоро да използваш машинките, мърдаш по-живо. Имаше разлика между операция в мирно и операция във военно време, колкото и да си повтаряш, че ученията би трябвало да премахнат тази разлика. Той пак насочи вниманието към най-близките кръстовища. Постовете там не бяха ни най-малко напрегнати. Изглеждаха и действаха като войници, но главите им не се въртяха да оглеждат наоколо, както би трябвало да е на неприятелска територия.

Това би могло да е хубаво. Никакви масови арести и безчинства — обичайните помощни средства при нашествия. Никакво явно демонстриране на сила с изключение на самото им присъствие. Ореза си каза, че почти не се усещаше присъствието им, само дето наистина бяха тук. И възнамеряваха да останат. Смятаха също, че никой няма да се възпротиви. А нямаше съмнение, че той не беше в състояние да промени плана им по никакъв начин.

— Добре, ето ги първите спътникови снимки — каза Джексън. — Нямахме много време да ги анализираме, но…

— Но ще го направим — довърши изречението му Райън. — Не забравяй, че съм упълномощен служител на Националното разузнаване. Мога да се справя с необработени материали.

— Аз имам ли достъп до такива секретни данни? — попита Адлер.

— Вече имаш. — Райън запали лампата на бюрото си, а Роби нагласи комбинацията на куфарчето си за книжа. — Кога минава отново над Япония?

— Горе-долу сега, обаче има облаци над повечето острови.

— Да не търсим ядрени оръжия? — поинтересува се Адлер.

Отговорът дойде от адмирал Джексън:

— Можете да си заложите задника, сър. — Той извади първата фотография на Сайпан. На кея имаше два ферибота за коли. Съседният паркинг бе обсипан с методично подредени военни превозни средства, повечето камиони.

— Предположения? — попита Райън.

— Усилена дивизия. — Писалката му докосна един грозд от точки. — Това е установка за „Пейтриът“. Тилова артилерия. Това прилича на голям радар за въздушна отбрана, разглобен за транспортиране. На това островче има триста шестдесет и пет метров хълм. Ще се вижда надалеч, а и видимият хоризонт оттам е на цели осемдесет километра. — Появи се друга снимка. — Летищата. Това са пет изтребителя F-15. Вижте тук, уловихме във въздуха два от кацащите им F-3.

— F-3 ли? — попита Адлер.

— Производствената версия на самолетите FS-X — поясни Джексън. — Сравнително добри възможности, но всъщност са преработени изтребители F-16. „Ийгъл“ е за въздушна отбрана. Това пале е хубав щурмови самолет.

— Трябва да изчакаме още снимки — заяви Райън, като тонът му изведнъж стана сериозен. Сега нещата някак си бяха реални. Истински реални, както обичаше да казва, даже метафизически. Вече не бяха плод на анализи или устни доклади. Сега разполагаше със заснето доказателство. Родината му несъмнено беше във война.