Том Клэнси - Дълг на честта

— Вашата Мери Патриша Фоли се свързала с нашия Сергей Николаевич Головко и помолила за съдействие. Зная, че имате още един служител в Токио, ала не и името му. Имам също така инструкции да ви съобщя, другарю „Клерк“, че жена ви и дъщерите ви са добре. По-малката отново е в списъка на отличниците в университета си и има добри шансове да я приемат в медицински колеж. Ако искате още доказателства за искреността ми, страхувам се, че не мога да ви помогна. — Майорът забеляза как по лицето на по-младия мъж пробягва нотка на доволство и се запита за какво е всичко това.

„Е, така нещата се уреждат — помисли си Джон. — Почти.“

— Е, Борис, със сигурност знаете как да привлечете вниманието на човек. А сега може би вече можете да ни кажете какво, по дяволите, става.

— Ние също не го очаквахме — започна Шеренко и засегна всички кулминационни моменти. Оказа се, че информацията му е донякъде по-добра от данните, които Кларк получи от Чет Номури, но съвсем не обхващаше всичко. В разузнаването беше така. Никога не получаваш пълната картина, а изпуснатите части винаги бяха важни.

— Откъде знаете, че можем да действаме в безопасност?

— Знаете, че не мога…

— Борис Илич, животът ми е в ръцете ви. Знаете, че имам жена и две дъщери. За мен животът ми е важен, за тях също — изтъкна Джон разумно. Той започваше да изглежда все по-страховито в очите на професионалиста срещу него. Не ставаше дума за страх. Кларк съзнаваше, че е способен шпионин, а и Шеренко създаваше същото впечатление. Понятието „доверие“ бе едновременно решаващо и чуждо на разузнавателните операции. Трябваше да вярваш на хората си и все пак никога не можеш да им се довериш докрай в бранша, където двуличието е начин на живот.

— Прикритието ви действа по-добре, отколкото си мислите. Японците смятат, че сте руснаци, така че няма да ви безпокоят. Можем да се погрижим за това — заяви самоуверено той.

— За колко време?

Шеренко си каза, че въпросът на Кларк е доста проницателен.

— Да, този въпрос винаги съществува, нали?

— Как ще се свързваме? — попита Джон.

— Разбрах, че се нуждаете от висококачествена телефонна връзка. — Той му подаде една карта под масата. — Сега цяло Токио е с комуникации от оптични влакна. Имаме няколко подобни линии до Москва. Докато ние разговаряме, специалната ви машинка за комуникации е на път за там. Чувам, че е страхотна. Бих искал да я видя — рече Борис и повдигна чело.

— Тя е само чип от постоянната памет — обясни му Чавес. — Дори не мога да ви кажа кой точно.

— Хитро — отбеляза Шеренко.

— Доколко сериозни са намеренията им? — попита го по-младият агент.

— Като че ли са прехвърлили общо три дивизии на Марианските острови. Флотът им е атакувал вашия. — Майорът им предаде известните му подробности. — Трябва да ви призная, че според нас ще срещнете големи трудности, когато решите да си върнете островите.

— Колко големи? — поинтересува се Кларк.

Руснакът сви рамене. Жестът му не бе лишен от съчувствие.

— Москва смята, че това не е много вероятно. Възможностите ви са почти толкова жалки, колкото са вече и нашите.

„И именно затова стават тези неща“ — прецени на място Кларк. Ето защо имаше нов приятел в една чужда земя. Той бе казал на Чавес, на практика при първата им среща, един цитат от Хенри Кисинджър: „Дори параноиците имат врагове.“ Понякога се питаше защо руснаците не вземеха да отпечатат фразата на парите си, нещо като американското „E pluribus unum 40 40 От многото, едно цяло (лат.). — Б.пр. .“ Майтапът беше, че можеха да подплатят лозунга с много факти от историята. В това отношение същото важеше за Америка.

— Продължавайте.

— Проникнали сме изцяло в официалните им разузнавателни органи, в армията им също, обаче БОДИЛ е търговска мрежа и подразбрах, че получавате по-добра информация от моята. Не съм сигурен какво значи това. — Последното не бе съвсем вярно, ала Шеренко разграничаваше нещата, които знае, от онези, за които предполага, и като опитен шпионин засега изразяваше гласно само първите.

— Значи ни чака много работа.

Майорът кимна.

— Спокойно можете да идвате в канцеларията на посолството.

— Уведомете ме, когато комуникационният апарат пристигне в Москва. — Кларк можеше да каже още неща, но се въздържа. Нямаше да повярва напълно, докато не получеше нужното потвърждение по електронен път. Стори му се много странно, че се нуждае от него, ала ако Шеренко казваше истината относно степента, до която са проникнали в японското правителство, то самото то можеше да се е обърнало в тяхна полза. Да, старите навици умираха особено трудно в този бизнес. Единственото успокоително нещо беше, че събеседникът му знаеше, че Джон премълчава факти, и, изглежда, не възразяваше за момента.