Том Клэнси - Дълг на честта

— Непременно.

Не бяха нужни много хора, за да се препълни Овалният кабинет. Залата на най-висшата власт в най-могъщата нация в света (или поне Райън се надяваше, че тя все още е такава) беше по-малка от кабинета, който му дадоха при завръщането му във финансовата сфера… Той за първи път осъзна, че всъщност тя е по-малка и от ъгловия му кабинет в Западното крило.

Всички бяха изтощени. Брет Хансън имаше особено измъчен вид. Само Арни ван Дам изглеждаше горе-долу нормално, но пък той винаги създаваше впечатление, че идва от гуляй. Бъз Фидлър май бе на крачка от отчаянието. Министърът на отбраната обаче беше най-зле от всички. Именно той ръководеше съкращаването на американската войска, той заявяваше пред Конгреса почти ежеседмично, че способностите на страната далеч превишават нуждите й. Райън си спомняше изнесените по телевизията аргументи, вътрешните официални ноти, датиращи отпреди няколко години, почти отчаяните протести на униформените началник-щабове, които те почтено скриха от медиите. Не бе трудно да се отгатне какво си мислеше в момента министърът на отбраната. Този великолепен бюрократ, толкова убеден в прозорливостта и преценката си, току-що се беше забил с пълна сила в равната, непрощаваща стена, наречена действителност.

— Икономическият проблем — обади се президентът Дърлинг и така донесе голямо облекчение на министъра на отбраната. — Проблемът е в банките. Те ще се дръпнат уплашено, докато не оправим положението в Депозитното контролно дружество. Днес толкова много банки сключват сделки, че не знаят какви са собствените им резерви. Хората ще се опитат да обърнат в пари дяловете си във взаимните фондове, контролирани от тези банки. Председателят на Федералния резервен фонд вече започна да ги убеждава, като използва високия си пост.

— И какво точно им казва? — попита Джак.

— Казва им, че могат да използват неограничен кредит. Че паричните резерви ще бъдат достатъчни за нуждите им. Че могат да вземат на заем толкова пари, колкото искат.

— Така се стига до инфлация — подчерта Ван Дам. — Това е много опасно.

— Не съвсем — възрази Райън. — За известен период от време инфлацията е като тежка хрема, против която пиеш аспирин и пилешки бульон. Случилото се в петък прилича на сърдечна криза. Първо трябва да лекуваш нея. Ако банките не отворят както обикновено… Увереността е най-важното. Бъз е прав.

За пореден път Роджър Дърлинг благослови факта, че първото оттегляне на Райън от правителството го бе върнало във финансовия сектор.

— Ами пазарите? — обърна се президентът към министъра на финансите.

— Затворени са. Говорих с всички борси. Докато регистрите на ДКД не бъдат възстановени, няма да има организирана търговия.

— Какво значи това? — попита Хансън.

Райън забеляза, че министърът на отбраната не казва нищо. „Обикновено е толкова самоуверен и бърза да изкаже мнение“ — помисли си той. При други обстоятелства би приел наистина радушно новооткритата му затвореност.

— Не си длъжен да търгуваш с акции на партера на Нюйоркската фондова борса — обясни Фидлър. — Ако искаш, можеш да го направиш в тоалетната на местния клуб.

— И хората ще го сторят — добави Райън. — Няма да са много, ала ще има няколко.

— Това ще бъде ли от значение? Ами чуждите борси? — поинтересува се Дърлинг. — С нашите ценни книжа се търгува по цял свят.

— Отвъд океана няма достатъчно ликвидност — отговори Фидлър. — Е, не че няма съвсем, но борсите в Ню Йорк определят стандартите, които всички използват, и без тях никой не знае какви са цените.

— Имат записи от електронните табла, нали? — попита Ван Дам.

— Да, обаче тези записи са изложени на риск, а човек не може да заложи милиони въз основа на неточна информация. Всъщност не е толкова лошо, че изтече информация за ДКД. Така получаваме прикритие, което можем да използваме ден-два — разсъждаваше Райън. — Хората могат да приемат факта, че една неизправност в системата е съсипала нещата. За известно време това ще ги предпази от пълна паника. Колко време е нужно, за да се оправят регистрите?

— Все още не знаят — призна Фидлър. — Продължават с опитите да подредят записите.

— Тогава вероятно ще разполагаме с време до сряда. — Джак разтри очи. Щеше му се да се изправи и да закрачи наоколо, просто за да раздвижи кръвта си, ала само президентът правеше така в Овалния кабинет.

— Бях на заседание заедно с шефовете на всички борси. Те приканват всички да се явят на работа като в нормален ден. Ще имат нареждания да се суетят и да се правят на заети пред телевизионните камери.