Том Клэнси - Дълг на честта

— Онова „защо“?

— Възможно е. Най-напред трябва да се запитаме какво. Какво искат? Каква е крайната им цел?

— А не защо го правят, така ли?

Райън се обърна и посрещна погледа на президента.

— Сър, решението за започване на война почти никога не е рационално. Първата световна война: започната от някакъв глупак, убил друг глупак. Събитията са умело манипулирани от Леополд някой си, или „Полди“, както го наричали, австрийския външен министър. Опитен манипулатор, но не включва като фактор простия факт, че на страната му й липсва мощ да постигне онова, което той иска. Германия и Австро-Унгария започват войната. И двете загубват. Втората световна война: Япония и Германия нападат целия свят, без изобщо да им хрумне, че останалата част от света може да е по-силна. Последното важи особено за Япония. В действителност те никога не са имали план как да ни победят. Помислете малко над това. Гражданската война: започната е от Юга. Югът губи. Френско-пруската война: започва я Франция. Франция губи. Началото на почти всяка война от индустриалната революция насам слага страната, която накрая губи. Q.E.D 39 39 Quod erat demonstrandum (лат.) — което беше доказано. — Б.пр. : влизането във война не е рационален ход. Следователно скритият зад него замисъл, онова „защо“, не е непременно важно, понеже той в основата си е погрешен.

— Никога не съм се замислял за това, Джак.

Райън вдигна рамене.

— Някои неща са прекалено очевидни, както каза Бъз Фидлър малко по-рано днес.

— Но ако въпросното „защо“ не е от значение, то същото се отнася и за онова „какво“, нали?

— Напротив, защото, ако можеш да съзреш целта, ако разгадаеш какво искат, тогава можеш да ги лишиш от него. Ето как започваш да побеждаваш врага. И, знаете ли, противникът така се вглъбява в желанието си, така се вманиачава в значимостта му, че започва да забравя, че някой друг би могъл да се опита да му попречи да го осъществи.

— Нещо като престъпник, замислящ удар на магазин за алкохол? — попита Дърлинг, едновременно развеселен и впечатлен от лекцията на Райън.

— Войната е най-радикалното престъпление, въоръжен грабеж в голям мащаб. И винаги е свързана с алчност. Винаги става дума за нация, желаеща нещо, което друга нация притежава. Тази нация може да се победи, когато откриеш какво иска и й го откажеш. Семето на поражението й обикновено се крие сред семената на желанието й.

— Ами Япония през Втората световна?

— Искали са истинска империя. Общо взето, са искали точно това, което британците са имали. Само дето са закъснели с век-два. Те никога не са планирали да ни сразят, а само да… — Той внезапно млъкна. Една идея започваше да се оформя. — А просто да постигнат целите си и да ни принудят да ги приемем. Господи! — прошепна Райън. — Това е! Старата песен на нов глас. Същата методика. Дали целта е същата? — запита се той гласно.

„Решението е тук — каза си съветникът по националната сигурност. — Всичко е тук. Ако можеш да го откриеш. Ако успееш да го разкриеш докрай.“

— Ние обаче си имаме своя първостепенна цел — подчерта президентът.

— Зная.

Джордж Уинстън смяташе, че като ветеран пожарникар трябваше да откликне на камбаната. Докато жена му и децата все още бяха в Колорадо, сега той летеше над Охайо, седнал отзад в личния си самолет „Гълфстрийм“ и загледан в светлините на града долу, оформящи нещо като краб. Вероятно беше Синсинати, макар да не попита пилотите за маршрута до Нюарк.

Мотивите му бяха донякъде лични. Собственото му състояние пострада лошо от събитията миналия петък и олекна със стотици милиони. Естеството на случая и начинът, по който парите му бяха разпръснати из множество институции, гарантираха жестока загуба, тъй като той бе уязвим при всяко вариране на програмираната търговска система. Ала въпросът не беше в парите. „Добре де, загубих двеста милиона — каза си той. — Имам още много там, където бяха и тези.“ Проблемът бе в щетите, нанесени на цялата система и преди всичко на „Колумб груп“. Неговата рожба беше понесла страшен удар и подобно на баща, връщащ се при омъжената си дъщеря във време на криза, той знаеше, че тя винаги щеше да си остане негова. „Трябваше да съм там — обвиняваше се Уинстън. — Можех да го забележа и да го предотвратя. Поне бих могъл да предпазя вложителите си.“ Цялостните последици не се изчерпваха с това, ала положението беше толкова лошо, че умът едва го побираше. Той трябваше да направи нещо, трябваше да предложи услугите и съветите си на експерт. Тези инвеститори все още бяха неговите хора.