Том Клэнси - Дълг на честта

— Откъдето и да погледнеш, на практика сме във война, МП. — Той вече им беше предал същността на срещата с посланика, включително и думите му на тръгване.

Тя кимна.

— Добре, те ни предлагат война. Ние ще приемем ли?

— Не зная — призна си Райън. — Загинаха наши хора. В момента на американска територия се развява чуждо знаме. Способностите ни обаче да отвърнем ефикасно са силно окастрени, а не бива да забравяме и малкия си вътрешен проблем. Утре пазарите и банките ще трябва да се примирят с една много неприятна действителност.

— Любопитно съвпадение — отбеляза Ед. Той бе прекалено отдавна в разузнавателния бранш, за да вярва в съвпадения. — Какво ще стане с тази бъркотия, Джак? Ти знаеш много по въпроса.

— Нямам понятие. Ще бъде лошо, но колко и по какъв точно начин… Никой не е виждал такова нещо. Добрата новина, струва ми се, е, че по-зле не може да стане. Лошата новина е, че начинът на мислене в тази ситуация ще наподобява човек, заклещен в горяща сграда. Може да си в безопасност, ала не можеш и да се измъкнеш.

— Кои служби проучват нещата? — поинтересува се Ед Фоли.

— Горе-долу всичките. Бюрото води парада. Те разполагат с най-много следователи. Комисията за ценни книжа и валута е по-подходяща, ала не разполага с войската, нужна за такава голяма операция.

— Джак, за по-малко от двадесет и четири часа някой разду историята за вицепрезидента — те знаеха, че в момента той е в Овалния кабинет, — пазарът отиде по дяволите, тихоокеанският ни флот бе атакуван, а ти току-що ни каза, че най-пагубна за нас е тази икономическа бъркотия. Ако бях на ваше място, сър…

— Разбирам накъде биеш — прекъсна той Ед секунда преди да получи пълната картина. Нахвърля си няколко забележки, като се чудеше как изобщо би могъл да докаже каквото и да било при настоящото сложно положение на пазара. — Може ли някой да е толкова хитър?

— Светът е пълен с хитреци, Джак. И не всички са като нас. — Райън все едно говореше със Сергей Николаич. Ед Фоли, също като Головко, беше опитен професионалист, за когото параноята винаги бе начин на живот и често пъти осезаема реалност. — Имаме обаче неотложен проблем за разрешаване.

— Говорим за трима добри агенти — рече Мери Пат, с което отне инициативата на мъжа си. — Номури се справя добре: промъква се в обществото им, не бърза и изгражда надеждна мрежа от контакти. Кларк и Чавес са най-добрият оперативен екип, с който разполагаме. Имат хубави фалшиви самоличности и би трябвало да са почти в безопасност.

— Като изключим едно нещо — подхвърли Джак.

— Какво е то? — попита Ед Фоли, с което отне думата на жена си.

— Службата за обществена безопасност знае, че те са в акция.

— Пак ли Головко? — попита Мери Пат. Джак мрачно кимна. — Кучият му син! Знаеш ли, те все още са най-добрите в света. — А като цяло това не бе приятно признание за оперативния заместник-директор на Централното разузнавателно управление.

— Нали не искате да ми кажете, че те контролират шефа на японското контраразузнаване? — запита внимателно съпругът й.

— Защо не, скъпи? Правят го с всички останали. — Което беше вярно. — Знаеш ли, понякога си мисля, че трябва да наемем част от хората им, просто за малко уроци. — Тя замълча за момент. — Нямаме избор.

— Всъщност Сергей не го каза направо, но не виждам как иначе би могъл да знае. Така е — съгласи се Джак, — на практика нямаме никакъв избор.

Сега дори Ед го проумя, което не бе същото, като да го хареса.

— Каква им е далаверата?

— Искат всичко, което ще получаваме от БОДИЛ. Малко са обезпокоени от ситуацията. Сергей казва, че тях също са ги изненадали.

— Те обаче имат и друга функционираща мрежа там. Казал ти е и това — забеляза МП. — И сигурно е добра.

— Да им даваме „улова“ от БОДИЛ и в замяна да не ни закачат е доста… неравностойно. Това е прекалено. Добре ли го обмисли, Джак? Излиза, че фактически те ще командват хората ни вместо нас. — На Ед предложението не му се нравеше изобщо, ала като помисли още малко, стана ясно, че той също не вижда алтернатива.

— Интересни обстоятелства, обаче Сергей твърди, че са го хванали по долни гащи. Иди че разбери. — Райън вдигна рамене, като за пореден път се питаше как е възможно трима от най-добре информираните професионалисти от разузнаването на тази страна да не могат да разберат какво става.

— Дали не е излъгал? — чудеше се Ед. — На пръв поглед няма голяма логика в предложението му.

— В лъгането също — възрази Мери Пат. — Ех, как обичам тези ребуси тип „матрьошка“. Добре, поне знаем, че има неща, които още не знаем. Следователно трябва да разберем много неща и колкото по-скоро, толкова по-добре. Ако позволим на руската служба за външно разузнаване да ръководи хората ни… Рисковано е, Джак, но… По дяволите, не виждам голям избор!