Том Клэнси - Дълг на честта

Райън кимна одобрително на Фидлър. Идеална, кратка лекция.

— Все още не съм сигурен, че разбирам — каза шефът на президентската канцелария. Самият президент още само слушаше.

„Мой ред е“ — помисли си Джак и поклати глава.

— Не са много хората, които го схващат. Както каза Бъз, прекалено просто е. Като показател за една тенденция човек взима дейността, а не бездействието, обаче истинската опасност се крие в бездействието. Ако аз реша да стоя със скръстени ръце и да не правя нищо, тогава парите ми не са в обращение. Не купувам продукти и хората, правещи продуктите, които бих купил, остават без работа. Това нещо ги плаши, плаши и съседите им. Съседите така се изплашват, че стискат здраво парите си: защо да ги харчат, след като може да им потрябват за храна, когато и те загубят работата си, нали така? И така нататък, и така нататък. Изправени сме пред истински проблем, момчета — заключи Джак. — В понеделник сутринта банкерите ще открият, че също не знаят какво притежават. Преди банковата криза започнала в действителност едва през 1932, дълго след бъркотията на финансовия пазар. Не и този път.

— Много ли е зле? — Въпросът дойде от президента.

— Не зная — отговори Фидлър. — Никога преди не се е случвало.

— „Не зная“ не решава проблема, Бъз — отбеляза Дърлинг.

— Нима предпочитате лъжа? — попита финансовият министър. — Трябва ни председателят на Федералния резервен фонд. Сблъскваме се с много проблеми. Първият и един от най-големите е криза на ликвидността с небивали размери.

— Да не говорим за избухналата война — подчерта Райън за онези, които можеше да са забравили.

— Кое е по-сериозно? — поинтересува се президентът Дърлинг.

Джак се замисли за миг.

— От гледна точка на окончателните щети, които ще понесе страната ни ли? Имаме две потопени подводници и предполагам към двеста и петдесет мъртви моряци. Два осакатени самолетоносача, които могат да се поправят. Марианските острови имат нов владетел. Всичко това е лошо — рече Джак с премерен глас, като обмисляше думите си. — Те обаче не засягат истински националната ни сигурност, понеже тези неща не са свързани с действителната сила на страната ни. Америка е една споделена от всички идея. Ние сме хора, мислещи по определен начин и вярващи, че могат да направят всичко, което поискат. Всичко друго е следствие от това. Става дума за увереност, оптимизъм, нещото, което останалите държави намират за странна наша черта. По дяволите, отнеме ли ни някой това, няма да се различаваме по нищо от другите. Най-краткият отговор на вашия въпрос, господин президент, е, че икономическият проблем е далеч по-опасен за нас от направеното току-що от японците.

— Изненадваш ме, Джак — рече Дърлинг.

— Сър, както каза Бъз, нима предпочитате лъжа?

— Дявол го взел, какъв е проблемът? — попита Рон Джоунс. Слънцето вече бе изгряло и добре се виждаше, че американската подводница „Пасадена“ все още е завързана за кея, националният флаг провиснал жалко в неподвижния въздух. Бойна подводница от американските военноморски сили бездействаше, а синът на неговия наставник беше загинал от ръката на врага. Защо никой не предприемаше нещо по въпроса?

— Тя не е получила заповеди — отвърна Манкузо, — защото аз нямам заповеди, защото главнокомандващият в тихоокеанската зона няма заповеди и най-вече, понеже Националното главно командване не е издало никакви заповеди.

— Да не са заспали там?

— Сега министърът на отбраната би трябвало да е в Белия дом. Президентът вече е бил запознат с фактите, предполагам — разсъждаваше гласно командирът на тихоокеанските подводници.

— Обаче не може да си извади палеца от устата — подхвърли Джоунс.

— Говорим за президента, Рон. Правим каквото той каже.

— Да, така Джонсън изпрати баща ми във Виетнам. — Той се обърна и погледна картата на стената. До края на деня японските кораби щяха да излязат от обсега на самолетоносачите, които така или иначе не можеха да изстрелят самолети. Американският кораб „Гари“ приключи издирването за оцелели най-вече от страх да не би там да са изостанали японски подводници, ала в очите на всички изглеждаше така, сякаш бе прогонен от местопроизшествието от катер на бреговата охрана. Информацията, с която разполагаха, се основаваше на спътникови наблюдения, понеже бяха сметнали за неблагоразумно да изпратят дори патрулен самолет P-ЗC, който да следва корабите, камо ли да преследват установените подводни контакти. — Първи в безопасност, а?