Том Клэнси - Дълг на честта

— Много добре — измърмори капитанът, след което си каза: — Какво, по дяволите…

— Улучиха ни три торпеда за борба с подводници, сър — докладва Санчес. — Матрос Смитърс видя изстрелването.

— Вярно ли е това? — Командирът огледа младия моряк. — Госпожице, седнете на стола ми. Когато свърша с обезопасяването на кораба, искам да говоря с вас. — После дойде трудното. Капитанът на американския кораб „Джон Стенис“ се обърна към главния свързочник и започна да съставя съобщение за главнокомандващия на тихоокеанския флот. То щеше да носи кодовото име МОРСКОСИНЬО.

— „Контрол“, тук „Сонар“. Торпедо във водата, курс две-осем-нула. Прилича на техния модел 89 — докладва Лавал-младши, без да е особено развълнуван. По подводниците редовно се стреляше от приятели.

— Пълен напред! — нареди капитан Кенеди. Учение или не, ставаше дума за торпедо и не можеха да са спокойни. — Дълбочина сто и осемдесет метра.

— Прието, сто и осемдесет метра — рече отговарящият за потапянето офицер. — Десетградусов наклон спрямо морското равнище. — Щурманът бутна напред ръчката, с което наклони американската подводница „Ашвил“ към дъното и я потопи под повърхността.

— Приблизително разстояние до торпедото? — попита капитанът наблюдателния екип.

— Три хиляди метра.

— „Контрол“, тук „Сонар“. Загубих го при потопяването. Все още е в търсещ режим, приблизителна скорост на торпедото четиридесет-четиридесет и пет възла.

— Да изключим ли увеличения сигнал, сър? — попита помощник-командирът.

Кенеди се изкушаваше да каже „да“, за да добие по-добра представа за истинските качества на японското торпедо. Доколкото знаеше, нито една американска подводница не беше се изправяла пред такова. Предполагаше се, че това е японската версия на американския модел 48, според сведенията, не по-лошо от торпедата с разширени възможности.

— Ето го — извика операторът на сонара. — Току-що слезе под морското равнище. Постоянен курс на торпедото две-осем-нула, силата на сигнала навлиза в обсега ни.

— Двадесет градуса дясно на борд — заповяда Кенеди. — Пригответе контрамерките.

— Скоростта ни наближава тридесет възла — докладва член на екипажа, когато „Ашвил“ ускори.

— Прието, двадесет градуса дясно на борд. Очаквам нов курс.

— Чудесно — отбеляза Кенеди. — „Петинчово отделение“, изстреляйте симулатор веднага! Щурман, качи ни на шестдесет метра.

— Слушам — отвърна навигаторът. — Изкачване под десетградусов наклон!

— Усложнявам ли ти живота? — попита помощник-командирът.

— Нищо не идва наготово.

Една метална кутия бе пусната от отсека за изстрелване на симулатори, наречен „петинчово отделение“ заради диаметъра на пусковото устройство. Тя моментално започна да изпуска мехури подобно на разтваряща се таблетка и създаде нова, макар и неподвижна мишена за търсещия сонар на торпедото. Резкият завой на подводницата оформи „скоба“ във водата, за да бъде заблудено още повече торпедото модел 89.

— Минаваме през термоклина — съобщи специалистът при термографа.

— Дай координатите на носа! — обади се Кенеди.

— Дълбочина точно пет-осем метра, рул с двадесет градуса вдясно.

— Изправи руля, постоянен курс шест-нула!

— Тъй вярно, рул изправен, курс шест-нула.

— Пълен напред с една трета мощност!

— Слушам. — Той посегна към командното табло и след миг подводницата забави ход, като сега плаваше на шестдесет метра дълбочина и над температурния слой, а същевременно бе оставила прекрасна, макар и фалшива мишена след себе си.

— Чудесно. — Кенеди се усмихна. — Сега да видим колко хитра е „рибката“.

— Тук „Сонар“. Торпедото току-що мина право през „скобата“.

Кенеди си помисли, че тонът на рапортуващия е малко изкривен.

— Ами? — Командирът направи няколко крачки напред и влезе в сонарното отделение. — Проблеми ли?

— Сър, торпедото току-що мина направо през „скобата“, сякаш не я забеляза.

— Изглежда, е много хитра машинка. Смяташ ли, че просто не обръща внимание на примамките като торпедата с разширени възможности?

— Скок в херцовете — обади се друг сонарен оператор. — Сонарният му сигнал току-що се промени… Промяна на честотите, може би ни засече, сър.

— През топлинния слой? Бива си го. — Кенеди си помисли, че торпедото действа доста бързо, дори направо като бойно. Беше ли новото японско торпедо действително толкова добро? Наистина ли просто е пренебрегнало симулатора и „скобата“. — Записваме ли?