Том Клэнси - Дълг на честта

Японската версия на торпедата модел 50 имаше малка бойна глава, едва шестдесет килограма, ала ударът бе целенасочен и първото от тях избухна в главината на винт номер две, вътрешния двигател на левия борд. Взривът моментално отпори три от петте перки и разцентрова вала, въртящ се вече със сто и тридесет оборота в минута. Участващите физични сили бяха огромни и разкъсаха арматурата на двигателя и задните части на кила, крепящи целия пропулсивен комплекс. След миг най-задният сектор на шахтата за двигателя беше наводнен и водата започна да навлиза в кораба откъм най-уязвимото му място. Онова, което се случи после, бе даже по-лошо.

Като повечето големи военни кораби „Джон Стенис“ се задвижваше с пара. В случая два ядрени реактора произвеждаха енергия направо от кипяща вода. Тази пара влизаше в топлообменник, където кипеше още вода (в резултат на което обаче не ставаше радиоактивна) и се отвеждаше чрез тръби до високонапорна турбина. Парата удряше перките й и ги завърташе точно като крилата на вятърна мелница, каквато всъщност представляваше и самата турбина. Сетне тя преминаваше по тръби назад до нисконапорна турбина, за да бъде използвана остатъчната енергия. Турбините развиваха ефикасни обороти, далеч по-бързи обаче от тези, които винтът можеше да постигне, и за да се понижи скоростта на двигателя до равнище, което корабът наистина може да използва, между тях бе разположена поредица от редукционни зъбни предавки, общо взето, корабна версия на автомобилна трансмисия. Прецизно отлетите зъбни колела на тази военноморска машинария бяха най-крехкият елемент от пропулсивния комплекс на кораба, а ударната вълна от взрива на бойната глава се изкачи право към двигателя и връхлетя колелата със сила, каквато те не бяха конструирани да поемат. С допълнителното несиметрично въртене на разцентрования вал разрушаването на целия пропулсивен комплекс номер две приключи бързо. Всички моряци бяха на крака от шума дори преди втората бойна глава да улучи двигател номер три.

Тази експлозия стана в периферията на вътрешния двигател на десния борд и бяха нанесени допълнителни щети — счупи се половин перка от винт номер четири. Повредата на трети винт не се различаваше от тази на втори. Номер четири извади повече късмет. Екипажът в машинното отделение обърна посоката на парната енергия при първите признаци на вибрации. Чувствителните клапани се отвориха веднага, включиха въртящите се обратно перки и спряха вала, преди повредата да достигне до редукционните зъбни предавки, и точно тогава третото торпедо разруши окончателно външния двигател на десния борд.

После се включи звънецът за комплексно спиране и моряците в четирите турбинни отделения започнаха същата процедура, предприета преди секунди от екипажа в дясната половина на кораба. Звъняха и други аларми. Аварийни команди се втурнаха към кърмата и заслизаха надолу, за да проверят нивото на влязлата вода, докато самолетоносачът спираше постепенно. Един от руловете също бе повреден.

— Защо, по дяволите, беше всичко това? — един механик попита друг.

— Божичко! — промълви Санчес горе на палубата. Някак си щетите на „Ентърпрайс“, който се намираше на три километра от тях, изглеждаха дори по-тежки от понесените от неговия кораб. Все още звъняха множество аларми, а долу, на навигаторския мостик, гласовете крещяха толкова силно, че телефонните връзки изглеждаха ненужни. Всеки кораб от групата сега правеше радикални маневри. „Пети“, един от ескортиращите разрушители, беше обърнал курса си и се измъкваше панически, тъй като командира му явно го тревожеше възможността за друго торпедо във водата. Санчес някак си знаеше, че няма повече. Бе видял три експлозии в задната част на „Джони Реб“ и три под кърмата на „Ентърпрайс“.

— Смитърс, ела с мен.

— Сър, бойният ми пост…

— Могат да се оправят и без теб, а и вече няма кой знае какво за наблюдаване. За известно време няма да мърдаме наникъде. Ти ще говориш с командира.

— Господи, сър! — Възклицанието не беше толкова богохулство, колкото молба да й бъде спестено това изпитание.

Командирът на авиогрупата се обърна.

— Поеми си дълбоко въздух и ме чуй: ти може би си единственият човек на този проклет кораб, който си е свършил работата както трябва през последните десет минути. Последвай ме, Смитърс.

— Втори и трети винт са отнесени, капитане — чуха те минута по-късно съобщението на командния мостик. Капитанът на кораба стърчеше по средата на мостика и приличаше на човек, претърпял катастрофа. — Четвърти двигател също е засегнат… Първи изглежда в изправност засега.