Том Клэнси - Дълг на честта

Адмирал Сато не седеше на командния стол, макар че бе вдигнал бинокъла си. Жалко наистина. Бяха толкова величествени, красиви кораби. После си спомни, че този отляво се казваше „Ентърпрайс“ (старо име в американските военноморски сили) и че корабът, носил преди същото название, беше тормозил родината му, като ескортирал Джими Дулитъл до японското крайбрежие и участвал в битките при Мидуей, източните Соломонови острови, Санта Крус и в много други морски сражения. Бил улучван много пъти, ала никога сериозно. Име на почитан враг, който обаче си оставаше враг. Именно него щеше да следи. Нямаше представа кой е бил Джон Стенис.

„Муцу“ бе задминал доста самолетоносачите и почти настигаше следващите ги разрушители, когато се завъртя и застигането им сега изглеждаше отчайващо бавно. Адмиралът беше с белите си ръкавици и държеше бинокъла насочен точно по траверса, като наблюдаваше как ъгълът спрямо самолетоносача се променя.

— Курсът към „Първа мишена“ е три-пет-нула. Курс за „Втора мишена“ нула-едно-нула. Светлинен сигнал за прицелване — докладва старшината (исо). Той се чудеше какво става и защо. Най-вече се питаше как ще оживее, за да разказва някой ден за случая, и прецени, че вероятно нямаше да оцелее.

— Оттук поемам аз — рече оперативният командир и се настани на седалката. Бе използвал времето, за да се запознае с торпедния контрол. Заповедта вече беше дадена и му бе трябвал единствено светлинният сигнал. Той завъртя ключа на освобождаващия контакта механизъм, махна предпазителя на бутона за торпедата на левия борд и го натисна. Сетне направи същото с този за десния борд.

Стойките с по три тръби, монтирани от двете страни на кораба, се завъртяха рязко и се подадоха извън борда под ъгъл около четиридесет градуса. Полусферичните предпазни люкове на всичките шест тръби отскочиха. След това торпедата бяха изстреляни чрез въздух под налягане. Те се стрелнаха през водата наляво и надясно, на десетсекундни интервали. Винтовете им вече се въртяха, когато въздухът ги изхвърли в морето, а от всяко торпедо излизаха жици, свързани с бойния информационен център на „Муцу“. Тръбите, вече празни, се завъртяха обратно в положение на готовност.

— Мамка му! — изруга един наблюдателен пост на „Джони Реб“.

— Какво казваш, Синди?

— Те току-що изстреляха едно шибано торпедо! — обясни тя. Беше дребничък матрос (поне все още не се казваше „морячка“), едва осемнадесетгодишна, за първи път бе на кораб и се учеше на псувни, за да се слее с по-вулгарните членове на екипажа. Ръката й се изопна напред. — Видях изстрелването… Ето там!

— Сигурна ли си? — попита другият наблюдателен пост там, като въртеше напред-назад бинокъла си „Големи очи“. Синди разполагаше само с портативен.

Младата жена се поколеба. Никога досега не беше вършила подобно нещо и се чудеше какво може да направи шефът й, ако бъркаше.

— Мостик, тук Шести наблюдател. Последният кораб от японския строй току-що изстреля торпедо! — Благодарение на техниката на самолетоносача съобщението й се чу от говорителите на командния мостик.

Бъд Санчес, застанал малко по-надолу, вдигна очи.

— Какво казахте?

— Повтори, Шести! — нареди вахтеният офицер.

— Казах, че видях как японският разрушител изстрелва торпедо от десния си борд!

— Тук Пети наблюдател. Аз не го забелязах, сър — чу се мъжки глас.

— Видях го, по дяволите! — изкрещя много раздразнен женски глас, и то достатъчно силно, за да може Санчес да го чуе направо, без помощта на интеркома.

Той остави документите, скочи на крака и се втурна към наблюдателния отсек. Препъна се в стоманената стълба, при което разпра панталоните си и разкървави едното коляно, и когато стигна до постовете, ругаеше.

— Казвай, гълъбче!

— Видях го, сър, наистина го видях! — Тя дори не знаеше кой е Санчес и сребърните орли на яката му го правеха достатъчно високопоставен, за да я изплаши дори повече от мисълта за приближаващо се торпедо, ала тя го бе видяла и държеше на своето.

— Аз не го видях, сър — заяви по-старшият матрос.

Санчес насочи бинокъла си към разрушителя, намиращ се сега едва на около две хиляди метра. Какво?! Той изблъска по-възрастния матрос от статичния бинокъл и го насочи към квартердека на японския флагмански кораб. Виждаше трите тръби на пусковото устройство, вдигнати в изходно положение…

… но дулата им бяха черни, а не сиви. Предпазните люкове бяха махнати… Без да поглежда, капитан Рафаел Санчес изтръгна телефона от старшия наблюдателен пост.