Том Клэнси - Дълг на честта

— Моля? — настоя за обяснение губернаторът.

Сасаки само посочи дивана.

— Моля, съпругата ви и вие да седнете. Нямаме никакво намерение да ви нараним.

— Какво става? — попита мъжът, успокоен, че вероятно семейството му не е в непосредствена опасност.

— Този остров вече принадлежи на родината ми — обясни подполковник Сасаки. Не би могло да е кой знае колко лошо, нали? Губернаторът надхвърляше шестдесетте и помнеше времето, когато тези думи са били истина.

— Дяволски далеч е дошъл — отбеляза капитан Кенеди, след като прие съобщението.

Оказа се, че установеният контакт е „Мурото“ — катер от японската брегова охрана, от време на време подпомагащ операциите на флотилията, обикновено в ролята на учебна мишена. Сравнително хубав кораб, ала типично за японските военноморски съдове, с ниска главна палуба. На кърмата му бе инсталиран кран за изваждане на учебните торпеда. Изглежда, „Харушио“ беше очаквал тази възможност, за да направи няколко тренировъчни изстрела в ПАРТНЬОРИ НА 180-И МЕРИДИАН. Не беше ли информирана „Ашвил“ за това?

— За мен това е нещо ново, капитане — каза навигаторът, като прелистваше обемистите оперативни инструкции за учението.

— Няма да е за пръв път, ако чиновниците са се издънили. — Кенеди си позволи да се усмихне. — Добре, достатъчно пъти ги потопявахме. — Той отново включи микрофона. — Добре, капитане, ще повторим последния сценарий. Начало точно след двадесет минути.

— Благодаря ви, капитане — дойде отговорът по свръхвисокочестотната връзка. — Край.

Кенеди остави микрофона.

— Руля десет градуса наляво, пълен напред! Свалете скоростта на една трета. Дълбочина деветдесет метра.

Екипажът в атакуващия отсек прие заповедите и ги изпълни, с което отдалечи „Ашвил“ с осем километра на изток. На осемдесет километра западно от тях американската подводница „Шарлот“ правеше съвсем същото нещо и по същото време.

Най-трудната част от операция КАБУЛ бе на Гуам. Близо сто години американско владение, този остров беше най-големият от Марианския архипелаг и разполагаше с пристанище и с истински американски военни съоръжения. Само преди десет години това би било невъзможно. Не толкова отдавна, все още действащото Стратегическо авиационно командване бе разположило тук ядрени бомбардировачи. Американският флот поддържаше тогава база за ракетоносни подводници и охраната, с която двата обекта бяха снабдени, щеше да превърне всяка подобна мисия в глупост. Всички ядрени оръжия обаче бяха изчезнали, или поне ракетите. Сега военновъздушната база „Андерсън“, на три километра северно от Иго, всъщност почти не се различаваше от едно обикновено летище. Тя подпомагаше презокеански полети на американските ВВС. Там вече нямаше никакви летателни апарати, като се изключи използваният от командира на базата единствен реактивен самолет, самият той останка от времето, когато 13-и военновъздушен отряд се установил на острова. Снабдителните самолети, някога постоянна част от базата в Гуам, сега бяха приходящи резервни формации, които при нужда идваха и си отиваха. Командирът на базата беше полковник, очакващ пенсиониране, и под неговото командване бяха едва петстотин мъже и жени, предимно техници. Имаше само петдесет въоръжени човека от органите за сигурност. Съвсем същото бе положението във военноморската база, чието летище сега съвпадаше с това на ВВС. Морските пехотинци, съставящи някога охраната там заради запаса от ядрени оръжия, бяха заменени с цивилни пазачи, а пристанището беше очистено ОТ сините корпуси. При все това тук бе най-отговорната част от мисията. Бетонните писти на „Андерсън“ щяха да се превърнат в гръбнака на цялата операция.

— Хубави кораби — разсъждаваше гласно Санчес, докато гледаше през бинокъла си от стола на мостика. — Също и хубав, стегнат строй, с чудесни интервали. — Четирите разрушителя „Конго“ следваха точно обратен на техния курс и бяха на около тринадесет километра.

— Да не би да са се строили покрай борда? — поинтересува се шефът на авиацията. Като че ли имаше бяла линия по долната част на фалшборда на всичките четири разрушителя.

— Да, отдават ни почести. Много мило от тяхна страна. — Санчес вдигна слушалката и натисна бутона за навигаторския мостик. — Капитане? Тук командирът на авиогрупата. Изглежда, приятелчетата подхождат официално към нас.

— Благодаря, Бъд. — Капитанът на „Джони Реб“ се свърза с командира на бойната група от „Ентърпрайс“.