Том Клэнси - Дълг на честта

— Моля? — каза Райън, като вдигна телефона.

— Излитане След два часа и половина — уведоми го секретарят на президента. — Бъдете готов за тръгване след деветдесет минути.

— Заради Уолстрийт?

— Точно така, доктор Райън. Той смята, че трябва да се приберем малко по-рано. Уведомихме руснаците и президентът Грушевой ни разбра.

— Добре, благодаря — рече Райън, без да го мисли. Беше се надявал да се измъкне, за да види Нармонов за час-два. Сетне дойде най-забавната част. Той се пресегна и разтърси жена си, за да я събуди.

Последва изпъшкване:

— Да не си посмял да ми го кажеш.

— Можеш да си доспиш в самолета. Трябва да сме готови до час и половина.

— Какво? Защо?

— Заминаваме си по-рано — обясни й Джак. — Неприятности у дома. Уолстрийт пак е в криза.

— Тежка ли е? — Кати отвори очи, разтри челото си и се благодари, че навън все още е тъмно, докато не се взря в часовника.

— Вероятно тежък случай на лошо храносмилане.

— Колко е часът?

— Точно време да се приготвяме за тръгване.

— Трябва ни място за маневриране — подхвърли капитан Харисън.

— Не е глупав, нали? — попита риторично адмирал Дъбро. Противникът, адмирал Чандраската, предната вечер сви на запад, вероятно най-после схванал, че ескадрите на „Айзенхауер“ и „Линкълн“ в крайна сметка не са там, където бе подозирал. Така остана една очевидна алтернатива и той се отправи на запад, като притисна американците към архипелага от острови, повечето от които бяха индийско владение. Половината от Седми американски флот представляваше мощна група кораби, ала силата им щеше да намалее наполовина, ако местоположението им станеше известно. Същността на операциите на Дъбро досега бе да държи съперника в догадки. Е, той показа предположението си. Съвсем не беше лошо.

— С колко гориво разполагаме? — попита Дъбро, като имаше предвид ескортиращите кораби. Самолетоносачите можеха да се движат с парна енергия, докато горивото им свършеше, но ядрената им енергия нямаше да спре с години.

— Всичките са деветдесет процента пълни. През следващите два дни времето ще е хубаво. Можем да се измъкнем на скорост, ако се наложи.

— И ти ли си мислиш същото?

— Той не допуска самолетите си прекалено близо до шриланкския бряг. Може да се появят на радарите, контролиращи въздушния трафик, и хората ще започнат да задават въпроси. Ако се насочим на североизток и после на изток, можем да се шмугнем покрай нос Дондра през нощта и да се извием обратно на юг. Шансовете никой да не ни види са петдесет на петдесет.

Адмиралът не обичаше, когато залаганията са петдесет на петдесет. Това означаваше, че имаше голяма вероятност някой да ги види, и тогава индийската флотилия можеше да свие на североизток и да принуди американците или да се отдалечат още повече от брега, който може би защитаваха, а може би не, или да влязат в сблъсък. Дъбро си помисли, че такава игра може да се играе само до този момент, след което някой ще поиска да види картите.

— Да се промъкнем днес, без да ни забележат.

Този ход също беше очевиден. Бойната група щеше да изпрати самолети към индийците направо от юг с надеждата, че ще ги привлече натам. Харисън представи плана за въздушните операции през идния ден.

— Направи го.

Осем камбанни звъна се чуха от интеркома на кораба. Шестнадесет часът. Следобедната вахта беше освободена и заменена с вечерната. Командири и други мъже, а сега и жени шареха напред-назад около поверените им обекти. Авиаторите на „Джони Реб“ бяха на долната палуба, като повечето си почиваха и преглеждаха резултатите от вече приключилото учение. Около половината самолети от авиокрилото бяха паркирани на излетателната палуба, а другата половина бе наблъскана в хангара. По някои от тях се работеше, но повечето занимаващи се с поддръжката войници също бяха долу и се наслаждаваха на развлечението, наричано във флота „Стоманен плаж“. Като гледаше надолу към непокритите с дъски стоманени платформи, Санчес си помисли, че сега нещата определено са различни. Сега имаше и жени, които се приличаха, и това даваше повод за по-честото използване на бинокли от екипажа на мостика, като така се създаваше поредният административен проблем за флота му. Каква разновидност бански костюми бяха подходящи за моряците? За голямо огорчение на някои, ала за облекчение на мнозина присъдата бе в полза на целите бански. „Дори и те обаче може да си заслужават вниманието, ако са изпълнени както трябва“ — помисли си командирът на авиогрупата и обърна бинокъла си пак към приближаващата японска ескадра.