Том Клэнси - Дълг на честта

— Сигурно и в Гуам се изсипва такава камара — забеляза радарният оператор, докато проучваше нижещия се трафик, продължаващ още на юг.

— Нали е уикенд. Голф и риболов — подметна главният оператор от контролната кула, очакващ с нетърпение края на смяната си. „Жълтурите“ (той не ги обичаше много) не отиваха много-много в Тайланд за сексуалните си похождения. Мнозина се бяха прибирали вкъщи, прихванали гадни болести от тази страна. Вярно, те харчеха парите си тук, и то с шепи, и за да имат удоволствието да го сторят и тези почивни дни, се бяха качили на турбореактивните си самолети към два часа сутринта…

Първият чартърен самолет 747 на японските авиолинии се приземи в четири и тридесет местно време, като забави и зави в края на пистата навреме, за да може следващият да се подготви за кацане. Главен пилот Тораджиро Сато зави надясно към терминала и се огледа за нещо необичайно. Не очакваше да види нищо, ала при такава мисия… „Мисия ли?“ — запита се той. Не бе използвал тази дума от дните, прекарани с изтребителя F-86 на военновъздушните отбранителни сили. Ако беше останал, вече щеше да е шо, може би дори щеше да командва самите ВВС на страната си. Нямаше ли да е велико? Вместо това… Вместо това той напусна службата си и започна в японските авиолинии, които навремето бяха далеч по-уважавани. Тогава ненавиждаше този факт и сега се надяваше, че това ще се промени окончателно. Сега щяха да имат истински военновъздушни сили, дори да ги командваше някой по-нисш от него.

Призванието му все още беше летец-изтребител. Човек не можеше да направи нищо вълнуващо с един 747. Бе имал една сериозна авария по време на полет преди осем години, частична хидравлична повреда, и се справи така умело, че не си направи труда да уведоми пътниците. Никой извън пилотската кабина не забеляза. Подвигът му вече беше рутинна част от тренажорната подготовка за пилоти на самолети 747. Като се изключи този безумен, но приятен момент, той се стремеше към прецизност. Превърна се в нещо като легенда в тези авиолинии, световноизвестни с отличните си постижения. Можеше да гадае по метеорологичните карти като врачка, да избира с ТОЧНОСТ ивицата от пистата, където да кацне, и нито веднъж не беше нарушавал с повече от три минути разписанието.

Дори когато маневрираше по пистата, той управляваше чудовищния самолет като спортна кола. И днес бе така: приближи терминала, коригира тягата, предното колело и най-сетне натисна спирачките, за да спре отново прецизно.

— Успех, ниса — обърна се той към подполковник Сейго Сасаки, седял на сгъваемия стол в пилотската кабина преди кацането и взирал се в земята за нещо необичайно, без да види нищо.

Командирът на групата за специални операции се отправи бързо назад. Хората му бяха от Първа въздушнодесантна бригада, обикновено разположена на база в Нарашино. На борда на този 747 имаше две роти, общо триста и осемдесет човека. Първата им задача бе да поставят под контрол летището. Надяваше се, че няма да е трудно.

Служителите на японските линии на изхода не бяха известени за предстоящите събития и се изненадаха, когато видяха, че всички хора, слизащи от чартърния самолет, са мъже горе-долу на една и съща възраст, че носят еднакви сакове и че първите петдесетина са разкопчали циповете им и държат ръцете си вътре. Доста от тях държаха схеми на терминала, тъй като не бяха имали възможност да репетират мисията. Докато определени хора полагаха усилия да свалят сандъците с товара от долната част на самолета, други войници се отправиха към багажното отделение и просто минаха покрай надписите „САМО ЗА ВЪТРЕШНИ ЛИЦА“, за да започнат е изваждането на тежките оръжия. На друга писта пристигна втори пътнически самолет.

Сега подполковник Сасаки стоеше в средата на терминала, оглеждаше се наляво-надясно и наблюдаваше как екипите му от десет-петнадесет души се разгръщат. Забеляза, че вършеха работата си тихо и умело.

— Извинете — обърна се някакъв сержант към един отегчен и сънлив пазач. Човекът вдигна очи и видя усмивка, а като ги сведе, забеляза, че сакът, преметнат през рамото на мъжа, е отворен и че пъхнатата вътре ръка държи пистолет. Долната устна на пазача увисна комично и редникът го обезоръжи без съпротива. След по-малко от две минути останалите шестима от охраната на терминала бяха обезвредени по подобен начин. Един лейтенант поведе взвода си към кабината на охраната, където обезоръжиха още трима мъже и им сложиха белезници. През цялото време той получаваше по радиостанцията непрекъснати, макар и стегнати нареждания от своя полковник.