Том Клэнси - Дълг на честта

След още десет минути „Муцу“ се зае с авиационната част. Прекроен след първоначалното си предназначение, сега разрушителят се гордееше със спускаем хангар, позволяващ му да приеме на палубата си един хеликоптер за борба с подводници SH-60J, който ставаше и за разузнаване. Наложи се екипажът да бъде вдигнат от сън и вертолетът да бъде подготвен за полет, което отне почти четиридесет минути, обаче след това той се издигна. Първо покръжи над корабите и сетне се устреми напред с включен радар, проучващ американската бойна групировка, която все още плаваше на запад с осемнадесет възла. Картината на радара се препредаваше до флагманския кораб „Муцу“.

— Ще се окажат два самолетоносача, на три хиляди метра един от друг — рече командирът, като почука по монитора.

— Имате заповеди, капитане — напомни му Сато.

— Хай — отвърна командирът на „Муцу“ и запази чувствата си за себе си.

— Какво, по дяволите, е станало? — попита Дърлинг. Те се бяха събрали в един ъгъл, докато руски и американски телохранители държаха другите на разстояние.

— Изглежда, е имало голяма истерия на Уолстрийт — отговори Райън, разполагал с най-много време, за да обмисли случая. Не беше особено проницателен анализ.

— Причина? — поинтересува се Фидлър.

— Поне аз не знам за такава — рече Джак и се огледа дали не идва кафето, което поръча. Нуждаеше се от няколко глътки, а другите трима имаха още по-силна нужда от него.

— Джак, ти последен си се занимавал с търговия — отбеляза министърът на финансите Фидлър.

— Подготвителни работи, застраховки. Не съм работил истински на Уолстрийт, Бъз. — Съветникът по националната сигурност направи пауза и посочи факса. — Не че можем да направим кой знае какво. Някой се е изнервил от съкровищните бонове. Най-доброто ми предположение в момента е, че някой е реализирал печалба от свързаните промени на долара и йената и нещата са излезли малко от контрол.

— Малко ли? — подхвърли Брет Хансън, колкото да уведоми другите, че е тук.

— Вижте, индексът Дау е паднал рязко до най-ниското ниво и хората разполагат с два дни, за да се прегрупират. Случвало се е и преди. Излитаме обратно утре вечерта, нали?

— Трябва да направим нещо сега — рече Фидлър. — Някакво изявление.

— Нещо неутрално и окуражаващо — предложи Райън. — Пазарът прилича на самолет. До голяма степен може да се управлява сам, ако го оставиш. Ставало е и преди, не помните ли?

Министър Босли Фидлър, наричан „Бъз“ от участието му в Малката бейзболна лига, бе теоретик. Беше написал книги за американската финансова система, без изобщо да е участвал в нея. Добрата новина бе, че знаеше как да направи обширен исторически преглед на икономиката. Имаше репутация на експерт по паричната политика. Сега Райън осъзна, че лошото беше, че Фидлър никога не е бил дилър и дори не се е замислял много за това и следователно му липсваше увереността, която един истински играч би имал в тази ситуация. Затова и моментално помоли Райън за мнение. Е, това бе добър знак, нали? Той знаеше какво не знае. Нищо чудно, че всички го смятаха за умен.

— Инсталирахме скоростни ограничители и други предпазни мерки след последния случай. Това явление профуча направо през тях. За по-малко от три часа — добави смутено министърът на финансите, като се питаше, типично за един теоретик, защо теоретично хубавите мерки не бяха се задействали според очакванията.

— Така е. Ще е интересно да разберем защо. Не забравяй, Бъз, случвало се е и преди.

— Изявление — промълви президентът и така с една дума даде заповед.

Фидлър кимна и помисли малко, преди да започне:

— Добре, ще кажем, че системата по принцип е стабилна. Разполагаме с всякакви автоматични предпазни мерки. Няма никакъв съществен проблем в пазара или в американската икономика. По дяволите, ние сме в разцвет, не е ли така? РТД също ще осигури поне половин милион работни места в производството догодина. Това е сериозно число, господин президент. Ето какво ще кажа засега.

— Да отложим всичко друго, докато не се върнем? — попита Дърлинг.

— Това е съветът ми — потвърди Фидлър.

Райън кимна в знак на съгласие.

— Добре, хванете Тиш и го излъчете веднага.

Имаше необичайно много чартърни полети. Обикновено международното летище в Сайпан не беше толкова натоварено въпреки дългите си писти, ала нарасналият бизнес щеше да донесе по-високи такси. Освен това бе почивен ден. „Вероятно са от някакво сдружение“ — помисли си шефът на контролната кула, когато първият самолет 747 от Токио се подготви за кацане. Напоследък Сайпан се превърна в много по-посещавано от японските бизнесмени място. Едно скорошно съдебно решение унищожи конституционното постановление, забраняващо на чужденци да притежават земя, и сега те можеха да си купуват парцели. В действителност вече повече от половината остров бе чужда собственост, което дразнеше мнозина от местното племе чаморо, но не дотам, че да спре голяма част от тях да вземат парите и да напуснат земята си. Положението вече беше достатъчно лошо. Всяка божа събота и неделя броят на японците в Сайпан надхвърляше този на тукашните жители и те обикновено се отнасяха към собствениците на острова като към… туземци.