Том Клэнси - Дълг на честта

Компютрите също следяха сделките, понеже дилърите не вярваха напълно, че могат да ръководят всичко. В крайна сметка човек можеше да говори по телефона и да пропусне нещо и затова големите институции в удивително много отношения всъщност се управляваха от компютри, или по-точно от софтуера в тях, който на свой ред се съставяше от хора, въвеждащи несвързани поредици от контролни критерии. Естествено компютрите разбираха пазара не повече от онези, които ги програмираха, но все пак имаха указания: ако се случи „А“ направи „Б“. Новото поколение програми, кръстени с общото име „експертни системи“ (един по-привлекателен термин от „изкуствен интелект“) заради голямото им усъвършенстване, опресняваха ежедневно данните си за положението на наблюдаваните емисии, от които по електронен път извличаха какво е състоянието на цели секции от пазара. Тримесечни доклади, промишлени тенденции, промени в ръководството — всички те получаваха числена стойност и се включваха в динамичните бази данни, които експертните системи проучваха и съобразно с които действаха, изцяло без подаваната от хората информация.

В случая рязкото и внезапно спадане на стойността на акциите на „Ситибанк“ показа на компютрите, че трябва да започнат да продават ценните книжа на други банки. Тези на „Химическа банка“, за която компютрите помнеха, че напоследък срещаше трудности, също бяха паднали с няколко пункта през последната седмица и в трите учреждения, използващи същата програма, поръчките за продажба бяха направени електронно, като цената им бе свалена веднага с пункт и половина. Този ход спрямо акциите на „Химическа банка“ заедно с пропадането на „Ситибанк“ незабавно привлякоха вниманието на други експертни системи със същите оперативни инструкции, но с различни наблюдавани банки — факт, гарантиращ вълнообразно разпространяване на последиците из цялата индустрия. Следващите значими банкови ценни книжа, които се устремиха надолу, бяха на „Хановерски производители“ и сега програмите заровиха из вградените си указания, за да видят при падане на цените на банковите акции какъв трябва да е следващият предпазен ход в другите ключови отрасли.

С реализираните от продажбата на съкровищни бонове пари „Колумб груп“ започна да купува злато както под формата на ценни книжа, така и чрез договори за бъдеща доставка, с което започна тенденция за преминаване от валута към благородни метали. Внезапният скок там също беше съобщен по кабела и бе забелязан от търговците, били те хора или машини. Навсякъде анализът показваше едно и също: разпродаване на държавни облигации плюс моментален скок на сконтовия процент, плюс обезценяване на долара, плюс разрастващ се крах на банкови ценни книжа, плюс поскъпване на ценните метали. Всичко накуп даваше опасни инфлационни признаци. Инфлацията винаги се отразяваше зле на финансовия пазар. Нямаше нужда да имаш изкуствен интелект, за да го проумееш. И компютърните програми, и дилърите все още не бяха в паника, ала всички се бяха навели напред и следяха електронната поща за обособяващи се тенденции; всеки искаше да изпревари тенденцията, за да защити по-добре своите инвестиции и тези на клиентите си.

По това време пазарът за облигации беше сериозно разклатен. Половин милиард долара, пуснати в подходящия момент, бяха повлекли още десет. Хората, направляващи европейските доларови запаси, които бяха повикани обратно в службите, всъщност не бяха в състояние да вземат рационални решения. Последните дни и седмици им се виждаха дълги заради международните търговски проблеми. Като се връщаха един по един на работните си места, всеки питаше останалите какво, по дяволите, става, при което научаваше, че много американски съкровищни бонове са били продадени за нула време и че тази тенденция продължава, засилена сега от голямо и изключително проницателно американско учреждение. „Но защо?“ — настояваха да узнаят всички те. Това ги подтикна да потърсят допълнителни данни в електронната поща и да се опитват да са в крак с информацията, заливаща ги от Америка. ПОСЛЕДВА ПРИСВИВАНЕ НА ОЧИ, КЛАТЕНЕ НА ГЛАВИ И тези дилъри, нямащи време да прегледат ВСИЧКО, СЕ ОБЪРНАХА към собствените си експертни системи за анализа, понеже причините за внезапното оживление просто не бяха достатъчно явни, за да са истински.

В действителност обаче причините нямаха значение, нали? Не може да не бяха реални. Федералният резервен фонд ТОКУ-ЩО ВДИГНА СКОНТОВИЯ ПРОЦЕНТ С цял пункт, а това не ставаше случайно. Те решиха, че засега поради липса на напътствия от правителствата им и централните банки няма да бързат да купуват американски съкровищни билети. Започнаха също веднага да преглеждат ценните книжа, които притежаваха, защото изглеждаше, че акциите ще паднат, и то стремително.