Том Клэнси - Дълг на честта

— Доктор Райън? — Шепотът бе последван от ръка, която разтърси рамото му.

— Какво има, сержант? — Нямаше смисъл да се мърмори на невинен военнослужещ от сержантския състав.

— Господин Ван Дам иска да се качите горе, сър.

Джак кимна и изправи седалката си в нормално положение. Пътьом сержантът му подаде чаша с кафе. Според някакъв часовник беше девет сутринта, ала не се уточняваше къде е девет часът, а в момента Райън не можеше да си спомни към кой часови пояс е настроен часовникът. Така или иначе всичко бе теоретично. Колко часови пояса можеха да преминат, докато си в самолета?

Горният салон на модел VC-25B контрастираше рязко с долния. Вместо луксозна мебелировка тук бяха наредени електронни съоръжения във военен стил, чиито отделни сандъци имаха хромирани дръжки, за да бъдат лесно преместени и заменени. Порядъчно голям екип от специалисти по комуникациите винаги работеше и се добираше до всеки източник на информация, който човек може да си представи: цифрови радиовръзки, телевизия, факс и всеки зашифрован канал. Арни ван Дам стоеше по средата на помещението и раздаваше нещо. Оказа се точно копие на последния брой на „Вашингтон пост“, готов да излезе по улиците на шест хиляди и четиристотин километра и шест часа оттук.

„ВИЦЕПРЕЗИДЕНТЪТ СВЪРЗАН СЪС САМОУБИЙСТВО“ — тръбеше заглавието над четирите колонки. „ПЕТ ЖЕНИ ОБВИНЯВАТ ЕДУАРД КИЛТИ В СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ.“

— Заради това ли ме събуди? — попита Райън. Изобщо не беше в сферата на задълженията му, нали?

— И ти се споменаваш в статията — уведоми го Арни.

— Какво? — Джак проучи бързо текста. — „Съветникът по националната сигурност Райън е един от тези, запознати със случая.“ Добре де, това е вярно.

— Чети нататък.

— „Преди четири седмици Белият дом наредил на ФБР да не представя случая пред Юридическата комисия.“ Това не е вярно.

— Това писание е красиво съчетание от онова, което е, и това, което не е. — Шефът на президентската канцелария беше в по-кофти настроение дори от Райън.

— Кой е пропял?

— Не зная, обаче Либи Холцман е пуснала статията, а съпругът й спи там отзад. Той те харесва. Повикай го и говори с него.

— Чакай малко, това ще се оправи с малко време и съобщаване на истината, Арни. Доколкото зная, президентът не е направил нищо лошо.

— Политическите му врагове могат да нарекат отлагането възпрепятстване на правосъдието.

— Хайде де. — Джак поклати невярващо глава. — Няма начин това да издържи на щателен преглед.

— По дяволите, не е нужно! Не забравяй, че говорим за политика, не за факти, а се задават избори. Говори с Боб Холцман. Веднага! — заповяда Ван Дам. Не го правеше често спрямо Райън, но беше във властта му.

— Каза ли вече на шефа? — попита Джак, докато навиваше своя екземпляр.

— Ще го оставим да поспи. Пътьом ми прати Тиш, ако обичаш.

— Добре. — Райън слезе долу, разтърси Тиш Браун, докато я събуди, посочи нагоре и сетне се отправи към един стюард в задния сектор… „Член на екипажа“ — поправи се той. — Доведете Боб Холцман, ако обичате. — През един открит люк видя, че отвън е светло. Може би беше девет часът там, където отиваха? Да, по разписание трябваше да пристигнат в Москва в два следобед местно време. Главният готвач седеше в бордовата кухня и четеше вестник „Тайм“. Райън влезе и допълни и своето кафе.

— Не можете ли да спите, доктор Райън?

— Вече не. Дългът ме зове.

— Пека кифлички, ако искате.

— Чудесна идея.

— Какво има? — попита Боб Холцман, като надникна вътре. Както всеки мъж сега на борда, той трябваше да се обръсне. Джак просто му подаде статията.

— Какви са новините?

Холцман четеше бързо.

— Божичко, вярно ли е това?

— Откога Либи работи по случая?

— За мен е новост… О, по дяволите! Съжалявам, Джак.

Райън кимна с веселост, каквато не изпитваше.

— Да, мен също току-що ме събудиха.

— Вярно ли е?

— Ще ти дам само основата.

— Съгласен.

— ФБР работи по случая от известно време. Датите в статията на Либи са близки до истината и ще трябва да проверя в служебните дневници за точните. Уведомиха ме горе-долу по времето, когато избухнаха търговските неуредици заради достъпа на Килти до въпроси, засягащи националната сигурност: какво мога да му кажа, какво не, нали знаеш как стоят нещата?

— Да, разбирам. И какво е положението със случая?

— Председателят и първостепенните членове на Юридическата комисия са запознати с него. Ал Трент и Сам Фелоус от Следствената комисия също. Никой не слага спирачки на следствието, Боб. Доколкото зная, президентът игра честно през цялото време. Килти ще бъде ударен и след обвинителните процедури, ако се стигне толкова далеч…