Том Клэнси - Дълг на честта

— Трябва да се стигне дотам — изтъкна Холцман.

— Съмнявам се. — Той поклати глава. — Ако той си намери добър адвокат, ще измислят някакво споразумение. Налага се също като при Егню 31 31 Спиро Егню — бивш вицепрезидент на САЩ — Б.пр. . Ако срещу него бъде повдигнато обвинение и после има процес в Сената, Бог да му е на помощ пред съдебните заседатели.

— Звучи логично — прие Холцман. — Искаш да ми кажеш, че същината на статията не е вярна.

— ПРАВИЛНО. АКО ИМА НЯКАКВО ВЪЗПРЕПЯТСТВАНЕ НА ЗАКОНИТЕ, НЕ ЗНАЯ ЗА НЕГО, А ДЕЙСТВИТЕЛНО БЯХ ИНФОРМИРАН ЗА СЛУЧАЯ.

— Говори ли с Килти?

— НЕ, ЗА нищо съществено. За служебните неща уведомявам помощника му, отговарящ за националната сигурност, и ТОЙ информира шефа си. Няма да съм подходящ в случая, нали? Имам две дъщери.

— Значи знаеш фактите по делото?

— Не, не и подробностите. Не е нужно. Познавам Мъри достатъчно добре. Щом Дан твърди, че случаят е сериозен, хм, тогава сигурно е така. — Райън пресуши останалото кафе и посегна за прясна кифличка. — Президентът не пречи на следствието. Отложи го, за да не влиза в конфликт с други неща. Това е всичко.

— Знаеш, че и това не бива да се прави — изтъкна Холцман и също си взе една.

— Дяволите да го вземат, Боб! Прокурорите също планират датата за делата си, нали? Става дума само за планиране.

Холцман се вгледа в лицето му и кимна.

— Ще предам на когото трябва.

Вече беше твърде късно за подходящи мерки срещу щетите. Повечето политически играчи във Вашингтон стават рано. Пият кафето си, четат вестниците под лупа, проверяват факсовете си за допълнителни материали и често предприемат ранни телефонни обаждания или в крак с последните модернизации влизат в компютърната мрежа, за да проверят електронната поща, единствено за да излязат от домовете си с добра представа за облика, който ще приеме новият ден. За много конгресмени точните копия на статията на Лиз Холцман от последния брой се придружаваха от кратки заглавни страници, подчертаващи, че въпросът може да с от голям личен интерес. В зависимост от рекламната фирма, съставила съобщението, бяха използвани различни кодови фрази, ала всички означаваха едно и също. Въпросните членове на Конгреса преди бяха принудени да сложат сурдинка на гласовете си против Реформения търговски декрет. От друга страна, на тази отворила се възможност се погледна като на отплата за предишното прегрешение. Малцина биха пропуснали благоприятната възможност.

Коментарите се правеха предимно неофициално. „Този случай изглежда много сериозен“ — бе най-често използваната фраза. „Жалко, че президентът е сметнал за правилно да се намеси в криминално следствие!“ — беше друг любим израз. Ранните обаждания до директора на ФБР Уилям Шоу бяха посрещнати с „без коментар“, обикновено последван от разяснение, че политиката на ФБР е да избягва коментар по каквото и да било престъпление, за да не би следващото дело да бъде опорочено и правата на обвиняемия да бъдат компрометирани. Пояснението рядко, а може би и никога не се правеше пред обществеността; така „без коментар“ обръщаше нещата по свой специфичен начин.

Обвиняемият в случая се събуди в къщата си на територията на Военноморския наблюдателен център в северозападната част на авеню „Масачузетс“ и откри, че старшите му помощници са долу и го чакат.

— О, по дяволите! — изруга Ед Килти. Нямаше какво друго да каже. Нямаше особен смисъл да отрича. Хората му го познаваха прекалено добре. Всички те намериха рационално обяснение във факта, че той е мъж със страстна природа: черта, която не бе рядкост в обществото, макар че той действаше сравнително дискретно.

— Лиса Беринджър — промълви вицепрезидентът, докато четеше. — Не могат ли да оставят горкото момиче да почива в мир? — Припомни си шока от смъртта й, начина, по който тя бе умряла, след като махнала предпазния колан и се забила в подпората на някакъв мост със сто и четиридесет километра в час, разказа на съдебния лекар за неефикасността на метода й. Починала след няколко минути и била все още жива и хленчела, когато линейките пристигнали. Такова сладко и хубаво момиче. Просто не беше разбрала как стоят нещата. Поиска твърде много от него в замяна. Може би си е мислела, че с нея е различно. „Е — каза си Килти, — всички си мислят, че са различни.“

— Той ви оставя на произвола на съдбата — отбеляза старшият помощник на Килти. В крайна сметка основното в случая бе политическата уязвимост на шефа им.