Том Клэнси - Дълг на честта

— Добре, да разпердушиним това веднага. Тиш — обърна се Дърлинг към говорителката си, — да сглобим едно изявление. Юридическата комисия беше информирана и не съм й оказвал никакъв натиск.

— Какво да кажем за отлагането? — поинтересува се Тиш Браун.

— Решихме съвместно с ръководния състав, че въпросът заслужава… Какво? — Президентът вдигна очи към тавана. — Заслужаваше свобода на действие…

— Той е достатъчно сериозен… Не, той е достатъчно важен, за да заслужи необремененото от други фактори внимание на Конгреса? — предложи Райън. „Не е зле“ — помисли си.

— Вече ще направя от теб политик — подхвърли Дърлинг с неохотна усмивка.

— Няма да казвате нищо конкретно по случая — допълни Ван Дам, като даде на президента съвет под формата на заповед.

— Зная, зная. Не мога да спомена каквито и да било факти, понеже не мога да си позволя да попреча на съдебните процедури или на защитата на Килти, освен да изтъкна, че всеки гражданин е невинен до доказване на противното; Америка се основава на… и други такива. Тиш, напиши го. Ще го прочета от самолета, преди да кацнем, и после може би ще можем да вършим онова, което се очаква от нас. Нещо друго?

— Министър Хансън докладва, че всичко е уредено. Никакви изненади — рече Райън, като най-после стигна до собствения си доклад. — Министър Фидлър също е подготвил за парафиране споразумението за парична помощ. От тази страна, сър, се очертава хубаво и спокойно посещение.

— Колко успокоително! — отбеляза президентът сухо. — Добре, нека се пооправя. — Самолет номер едно или не, пътуването в такава непосредствена близост с други рядко бе приятно. Президентското уединение бе оскъден артикул и при най-добрите обстоятелства, обаче поне в Белия дом истински стени го отделяха от останалите. Не и тук. Сержант от ВВС гореше от нетърпение да извади на показ облеклото и бръснарските принадлежности на Дърлинг. Човекът вече два часа се мъчеше да превърне черната кожа на президентските обувки в хром и щеше да е нелюбезно да се отърве от него. Хората адски се стараеха да покажат предаността си. „С изключение на онези, от които имаш нужда“ — помисли си Дърлинг, докато влизаше в малката тоалетна.

— Открихме още.

Санчес се появи от тоалетната, разположена до бойния информационен център, и видя хора, насъбрали се около централното картографско табло. Сега имаше три групи ромбовидни форми, обозначаващи вражеските кораби. Нещо повече: „Шарлот“ бе заела позиция край V-образна форма, която означаваше вражеска подводница, предполагаше се също, че и „Ашвил“ е на вярна следа. Най-хубавото беше, че разгърнатата патрулна формация от самолети за борба с подводници „Вайкинг“ S-3 на триста и двадесет километра пред бойната група е засякла евентуален патрул от други подводници. Две бяха уловени при подаване на шнорхеловата тръба, едната чрез сонарната наблюдателна система, а другата чрез радиохидроакустична шамандура, и с помощта на схема, определена от тези две позиции, бяха открити още две. Вече дори разполагаха с предвидимо разстояние между подводниците, над което да се съсредоточат самолетите.

— Утре по залез? — предложи командирът на авиогрупата.

— Те обичат изгряващото слънце, нали? Да ги пипнем тогава вечерта.

— Нямам нищо против. — Санчес вдигна телефона, за да приготви за атака оперативния командир на авиокрилото си.

— Продължава твърде дълго — промърмори Джоунс.

— Май си спомням времето, когато можеше да стоиш на вахта наистина дълго — обърна се Уоли Чембърс към цивилния.

— Тогава бях млад и глупав. — „И пушех“ — припомни си той. Толкова хубаво беше за концентрацията и бдителността. На повечето подводници обаче изобщо не позволяваха да се пуши. Удивително как някои екипажи не бяха вдигнали бунтове. Накъде отиваше флотът? — Помните ли какво ви казах за софтуера ми?

— Искаш да ни кажеш, че дори ти можеш да бъдеш заменен от компютър?

Предприемачът извърна глава.

— Знаете ли, господин Чембърс, когато човек остарее, трябва да внимава с кафето.

— Вие двамата пак ли почвате? — Адмирал Манкузо се присъедини отново към тях, след като се обръсна в близката баня.

— Струва ми се, че Джоунси планираше да удари плажа Банзай този следобед. — Капитан Чембърс се изкикоти, докато отпиваше от кафето си без кофеин. — Отегчава се от учението.

— Те наистина се бавят малко — потвърди командирът на тихоокеанските подводни части.

— Хей, момчета, ще узаконим продукта ми, нали?