Том Клэнси - Дълг на честта

— Като че ли сега можем да ставаме.

Протоколът вече бе установен. Хората се бяха залепили за прозорците, за да видят как Дърлинг слиза от стълбата и се ръкува с новия руски президент и американския посланик в Руската федерация. После останалите от официалната група слязоха по стълбите, а представителите на пресата излязоха от задната врата.

Това се различаваше много от последното пътуване на Райън до Москва. Самолетът бе същият, но часът, времето и цялата атмосфера не биха могли да са по-различни. Само едно лице беше достатъчно, за да станат нещата ясни: Сергей Николаевич Головко, председател на Руската служба за външно разузнаване, застанал зад първия ред от сановници. В старите времена той не би показал изобщо лицето си, ала сега сините му очи гледаха право в Райън и проблеснаха радостно, когато Джак поведе жена си надолу по стъпалата към мястото им.

Първоначалните признаци бяха страшнички, което не беше необичайно, щом политически фактори се месеха в икономическите сили. Организираното работничество напрягаше мускули, като за първи път от години го правеше умно. Само от коли и свързаните с тях компоненти бе възможно възвръщането на стотици хиляди служби. Аритметиката бе проста: близо деветдесет милиарда долара бяха пристигнали под формата на продукти отвъд океана през последната година, а сега щеше да се наложи да разчитат на родно производство. Като седнаха заедно с ръководството си, работниците стигнаха до колективното решение, че липсва единствено обещание от правителството, че РТД няма да се окаже безобидна хартийка, която скоро ще бъде захвърлена в името на международното разбирателство. За да получат такова уверение обаче, трябваше да обработят Конгреса. И така, лобизмът вече бе в ход, подкрепен от съзнанието, че изборният цикъл предстои. Конгресът не можеше да прави едно с едната ръка, а нещо различно с другата. Направени бяха обещания, предприеха се действия и по изключение всичко се съгласуваше с партийните линии. Медиите вече коментираха колко добре вървят нещата.

Не ставаше дума само за наемане на служители. Трябваше да има огромно нарастване на производителността. Щеше да се наложи старите заводи и тези, функциониращи под капацитета си, да повишат качеството си, затова бяха дадени предварителни поръчки за съоръжения и материали. Внезапният наплив дойде малко изненадващо въпреки всички предупреждения, понеже напук на мненията на експерти дори най-зорките наблюдатели не видяха в законопроекта революцията, която всъщност представляваше.

Бумът в статистическите доклади обаче беше недвусмислен. Федералният резервен фонд поддържаше всякакви критерии за оценяване на американската икономика и един от тях бяха поръчките за артикули като стоманата и металообработващите машини. В периода, за който Реформеният търговски декрет мина през Конгреса и стигна до Белия дом, бе отбелязан такъв голям скок, че графиката излезе над милиметровата хартия. После шефовете забелязаха гигантски скок в краткосрочните заеми, отпускани предимно на автопредприятия, които трябваше да финансират покупките си от различните упълномощени доставчици. Нарастването на поръчките беше инфлационно, а инфлацията бе вече дългогодишна грижа. Увеличаването на заемите щеше да изчерпи наличните пари, които можеха да бъдат давани като заем. Това трябваше да се спре, и то бързо. Управителният съвет реши, че вместо одобреното вече от тях покачване с четвърт пункт на сконтовия процент, за което изтече информация, скокът ще бъде с половин пункт и ще бъде обявен при затварянето на борсата на следващия ден.

Капитан Угаки се намираше в централния пост на подводницата си и както обикновено палеше цигара от цигара й пиеше изобилни количества чай, които ставаха повод за ежечасови разходки до каютата му и вътрешната тоалетна, без да се споменава раздиращата кашлица, утежнена от лишения от влага въздух (поддържан необичайно сух, за да се защитят бордовите електронни системи). Знаеше, че трябва да са някъде там: най-малко една, може би две американски подводници („Шарлот“ и „Ашвил“ според докладите на разузнаването), но не те бяха причината за страха му, а екипажите. Американските подводни сили намаляха драстично, ала очевидно това не се отразяваше на качеството им. Очакваше да засече противника си в ПАРТНЬОРИ НА 180-И МЕРИДИАН преди няколко часа. Каза си, че те вероятно още не бяха надушили дори следите му, обаче не бе сигурен, а през последните тридесет и шест часа Угаки осъзна напълно, че вече не ставаше дума за игра, не и след като получи кодовата фраза „Изкачете планината Ниитака“. Колко уверен се чувстваше преди седмица, но сега беше в открито море и под водата. Преходът от теория към реалност бе поразителен.