Том Клэнси - Дълг на честта

— Имаме проблеми, Джак.

— По-малко, отколкото преди година — изтъкна Райън, като се питаше каква ли ще е следващата молба. — Зная, че съветвате президента Грушевой не само по въпроси, касаещи разузнаването. Стига, Сергей, нещата се оправят. Знаете го.

— Никой не ни е казвал, че демокрацията ще бъде толкова трудна.

— На нас също ни е трудно, приятел. Преоткриваме я всеки ден.

— Безсилието ни се състои в това, че знаем, че разполагаме с всичко нужно, за да се превърнем в процъфтяваща страна. Проблемът е как да накараме всичко да се задейства. Вярно, съветвам президента ни за много неща…

— Сергей, ако вие не сте един от най-добре информираните хора в родината ви, бих се изненадал много.

— Ммм, да. Е, сега проучваме Източен Сибир: толкова много неща, толкова ресурси. Трябваше да наемем японци, за да го направят, ала онова, което откриват… — Гласът му заглъхна.

— Накъде биеш, Сергей?

— Смятаме, че те не ни казват всичко. Изровихме някои проучвания, направени през тридесетте. Бяха в архивите на вътрешното ни министерство. Има залежи на гадолиний на много необичайно място. Навремето имаше малко приложения за този метал и е бил забравен, докато някои от хората ми не направиха подробно проучване на стари данни. Сега гадолиният има много употреби, а един от изследователските им екипи лагеруваше на няколко километра от залежите. Знаем, че съществуват. Екипът от тридесетте донесъл образци за анализ. Металът обаче не бе включен в последния им доклад.

— Е, и? — попита Джак.

— И ми се струва чудно, че ни излъгаха точно за това — подметна Головко. Не бързаше. В такава игра човек не обявяваше анонса си толкова бързо.

— Как им плащате за работата?

— Споразумяхме се, че те ще ни помогнат в експлоатацията на много от нещата, които открият. Условията са великодушни.

— Защо ще лъжат? — поинтересува се Джак.

Головко поклати глава.

— Не зная. Може да се окаже важно. Вие сте историк по образование, нали?

Това бе едно от нещата, което всеки ценеше у другия. Райън би могъл да отпише тревогите на Головко като поредния пример за руската параноичност (понякога си мислеше, че самото понятие е измислено в тази държава), но щеше да е нечестно. Русия води война с Япония под ръководството на царя през 1904–1905 и загуби, като същевременно даде на японския флот епохална победа в битката за пролива Цушима. Тази война имаше голямо значение за унищожаването на династията руски царе Романови и за издигането на Япония до велика сила, което доведе до забъркването й в две световни войни. Тя отвори и кървяща рана в руската душа, за която Сталин си спомни, за да си възвърне загубените територии. Японците се забъркаха и в опити след Първата световна война да свалят болшевиките. Те вкараха порядъчно голяма армия в Сибир и не изпитаха особен ентусиазъм, когато трябваше да я изтеглят. Същото се случи отново през 1938 и 1939, този път с по-сериозни последици, причинени първо от маршал Блюхер, а сетне от Жуков. Да, немалко история свързваше Русия и Япония.

— Днес и в тази епоха, Сергей? — попита Райън с кисела гримаса.

— Знаеш ли, Джак, колкото и проницателен човек да си, ти си оставаш американец, а вашият опит по отношение на инвазиите е далеч по-несериозен от нашия. Дали сме в паника? Не, разбира се, че не. Дали това заслужава особено внимание? Да, Иван Еметович, определено.

Джак си помисли, че той явно крои нещо и след като му отнемаше толкова време, значи сигурно е нещо голямо. Бе време да разбере какво е:

— Е, Сергей Николаич, май разбирам загрижеността ви, обаче няма много неща, които мога да…

Головко го отряза с една-единствена дума:

— БОДИЛ.

— Старата мрежа на Лялин. Е?

— Наскоро сте я активизирали отново. — Той забеляза, че Райън прояви достатъчно благоприличие и примигна от изненада. Умен и сериозен мъж, ала това не го правеше добър таен агент. Просто емоциите му бяха твърде прозрачни. Сергей си помисли, че може би трябва да прочете някоя книга за Ирландия, за да разбере по-добре играча на античния кожен стол. Райън си имаше предимства и слабости, които той не проумяваше напълно.

— Какво ви наведе на тази мисъл? — попита американецът възможно най-невинно, но знаеше, че пак е реагирал, подмамен от този хитър, стар професионалист. Видя, че Головко се усмихва на неудобното му положение, и се зачуди дали либерализирането на тази държава е позволила на хората да развият по-добро чувство за хумор. Преди Головко просто би гледал безизразно.