Том Клэнси - Дълг на честта

— Има ли нещо? — попита той оператора на сонара и в отговор получи поклащане на глава.

Обикновено една американска подводница в такова учение бе „уголемена“, тоест имаше включен източник на шум, който увеличаваше количеството излъчвани от нея сигнали във водата. Правено с цел да се имитира засичане на руска подводница, то беше, от една страна, надменен, а, от друга, много хитър ход на американците. Те толкова рядко тренираха срещу съюзници или дори срещу свои бойни части на нивото на истинските си възможности, че се научиха да провеждат операции със спънки, като бегач с оловни обувки. В резултат на това, когато играеха, без да са в неизгодно положение, те бяха наистина страховити.

„Е, същото се отнася за мен!“ — каза си Угаки. Не беше ли отраснал, следейки руски подводници като американците? Не влезе ли в непосредствена близост с руския клас „Акула“? Търпение. Истинският самурай е търпелив. В края на краищата тази мисия не беше за любители.

— Също като следенето на китове, нали? — отбеляза капитан Стив Кенеди.

— Прилича много — отговори тихо главният сонарен оператор Жак Ив Лавал-младши, докато наблюдаваше монитора и разтриваше ушите си, изпотени от слушалките.

— Чувстваш ли се измамен?

— Баща ми е трябвало да участва в истинската игра. Единственото, което слушах, докато растях, бяха разказите му за навлизането на север и дебненето на „големите риби“ на собствената им територия. — Френчи Лавал беше добре познато име сред хората, занимаващи се с подводници, велик сонарен оператор, обучил други знаменити специалисти. Сега лейтенант от запаса, синът му продължаваше традицията.

Майтапът бе, че следенето на китове се оказа добро учение. Те бяха неуловими създания не защото се стремяха да не бъдат засечени, а просто понеже се движеха с голяма пъргавина и подводниците установиха, че поддържането на достатъчна близост с тях, за да бъдат преброени и разпознати членовете на отделни стада или семейства, беше най-малкото занимателно, ако не точно вълнуващо. „Поне за операторите на сонари“ — помисли си Кенеди. Не толкова за оръжейния отсек…

Лавал впери очи в кристалния екран. Изправи завъртения стол и като посегна за мек молив, потупа оператора трета степен до себе си.

— Две-седем-нула — прошепна той.

— Точно.

— Какво откри, младши? — попита командирът.

— Само следа, сър, на шестдесет херца. — Тридесет секунди по-късно допълни: — Става по-плътна.

Кенеди застана зад двамата дежурни наблюдатели. Сега се виждаха две прекъснати линии: едната в шестдесетхерцовия сектор на екрана, а другата на по-висока честота. Електромоторите на японската подводница клас „Харушио“ използваха променлив ток с шестдесет ампера. Една неравна поредица от точки, жълти на тъмния екран, започна да се разлива в колонки надолу от чертата за 60 херца, подобно на капчици, падащи на забавен кадър от незатегнат кран, откъдето идваше и названието „кристален екран“. Лавал я изчака да нарасне още няколко секунди, за да види дали може да е произволна, и реши, че вероятно не е.

— Сър, смятам, че сега бихме могли да започнем проследяване. Наричам го „Сиера-1“, възможен подводен контакт. Поема курс две-седем-четири, мощността е слаба.

Кенеди препредаде информацията до екипа за управление на огъня на четири метра и половина от тях. Друг техник активизира анализатора за вълнови траектории — висококачествен миникомпютър „Хюлет-Пакард“, програмиран да проучва възможните траектории, по които засеченият акустичен сигнал може да е минал под водата. Макар мнозина да знаеха, че съществува, експедитивният софтуер за тази апаратура продължаваше да е една от най-строго пазените тайни на флота. Кенеди помнеше, че продуктът е на „Соносистъмс“: компанията, ръководена от едно от основните протежета на Френчи Лавал. Компютърът преглътна вкараните данни за може би хиляда микросекунди и показа отговора си.

— Сър, траекторията е права. Според предварителната ми преценка разстоянието е между осем и дванадесет хиляди метра.

— Подгответе се — нареди той на старшината от огневия отсек.

— Изобщо не е гърбав кит — съобщи Лавал след три минути. — Вече го засякох по три направления. Класифицирам „Сиера-1“ определено като подводница, движеща се чрез електромотори. — Той си припомни, че Лавал-баща бе спечелил репутацията си чрез дебнене на руски подводници клас „HEN“, което не беше по-трудно от регистрирането на земетресение. Сетне нагласи слушалките си. — Постоянен курс две-седем-четири, проверявам оборотите на винта.