Том Клэнси - Дълг на честта

— Виждаш ли, Кати, казах ти да не се отделяш от мен.

— А аз се чудех как си свикнал с летенето — подметна тя, докато опитваше броколите. — Пресни са.

— Екипажът също е много добър. — Той посочи чашите с вино. Нямаше и следа от вълнички.

— Заплатата им не е кой знае каква — обади се Арни ван Дам от другата страна на отделението, — ала страничните доходи не са толкова лоши.

— Пушената сьомга си я бива.

— Главният ни готвач открадна рецептата от клуб „Джоуки“. Най-хубавата червена сьомга по френски в града — поясни Ван Дам. — Струва ми се, че трябваше да даде рецептата за картофената си супа в замяна. Добра сделка — прецени той.

— Коричката е точно както трябва, нали?

Един от малкото наистина отлични вашингтонски ресторанти, клуб „Джоуки“, се намираше на партера на хотел „Риц Карлтън“ на авеню „Масачузетс“. Тихо и слабо осветено заведение, години наред то беше място за един вид вечери на „властта“.

„Всичката храна тук е хубава — помисли си Либи Холцман, — особено когато някой друг плаща.“ Изминалият час бе посветен на всякакви незначителни разговори, обичайното обменяне на информация и клюки, което във Вашингтон бе дори по-важно, отколкото в повечето американски градове. Това вече приключи. Сервираха им виното, салатите бяха прибрани и основното ястие стоеше на масата.

— Е, Рой, каква е голямата новина?

— Ед Килти. — Нютън вдигна поглед, за да наблюдава очите й.

— Не ми казвай, че жената на този мръсник най-после ще го напусне.

— В действителност вероятно той ще бъде този, който ще напусне.

— Коя е нещастната кукла? — попита госпожа Холцман с кисела усмивка.

— Не е, каквото си мислиш, Либи. Ед си отива. — На човек винаги му се искаше да ги накара да чакат.

— Рой, вече е осем и половина — изясни позицията си Либи.

— ФБР разследва един случай с Килти. Изнасилване. Всъщност повече от едно. Една от жертвите се е самоубила.

— Лиса Беринджър ли? — Самоубийството й така и не получи задоволително обяснение.

— Тя е оставила писмо. Сега то е във ФБР. Разполагат също с няколко други жени, готови да свидетелстват.

— Леле! — позволи си да възкликне Либи Холцман. Тя остави вилицата си. — Колко сериозно е всичко?

— Човекът, поел делото, е Дан Мъри, личното ловджийско куче на Шоу.

— Познавам Дан. Зная също, че той не би се разприказвал. — Рядко се случваше агент на ФБР да обсъжда доказателствени материали по криминално разследване, камо ли когато не са представени пред съда. Причина за такова изтичане на информация почти винаги беше някой адвокат или съдебен чиновник. — Той не само следва сляпо правилата… Той ги е написал. — Това бе самата истина. Мъри помогна за съставянето на много от официалните процедури на Бюрото.

— Може и да го направи, само този път.

— Защо, Рой?

— Защото Дърлинг задържа нещата. Смята, че Килти му е нужен, за да се чува думата му на Хълма. Забелязала ли си, че Еди се застоява много в Белия дом напоследък? Дърлинг му е изпял всичко, за да може той да стегне защитата си. Поне така чувам — рече Нютън, за да се подсигури. — Не изглежда в неговия стил, нали?

— Възпрепятстване на правосъдието?

— Това е техническият термин, Либи. Формално погледнато, хм, не съм убеден, че е напълно законно. — Сега кукичката бе хвърлена навътре във водата и червеят се извиваше много апетитно.

— Ами ако го е задържал просто за да не се конкурира с търговския декрет? — Рибата го оглеждаше, ала се питаше какво е лъскавото нещо с шиповете зад червея…

— Историята започва доста по-отдавна, Либи. Казват, че са го прикривали доста време. Но от това става страхотно извинение, нали? — Все пак беше много съблазнителен червей.

— Ако човек смята, че политиката има предимство пред едно сексуално престъпление. Много ли е сериозен случаят?

— Ако се стигне до съда, Ед Килти ще излежава присъда във федерален затвор.

— Толкова ли е сериозно? — Божичко, какъв сочен и тлъст червей!

— Както сама каза, Мъри е добро ченге.

— Кой ще е адвокатът по делото?

— Ан Купър. Тя работи по цял ден над това от седмици. — Наистина, дяволски хубав червей. Онова бодливо и лъскаво нещо съвсем не беше толкова опасно, нали?

Нютън извади един плик от джоба си и го сложи на покривката.

— Имена, телефонни номера, подробности, обаче не си ги получила от мен. Ясно? — Червеят като че ли танцуваше във водата и вече не се забелязваше, че в действителност кукичката го движеше.

— Ами ако не мога да докажа нищо?