Том Клэнси - Дълг на честта

Джоунс кимна в съгласие.

— Адски сте прав, сър. Те знаят как да слушат, точно както и вие знаехте.

— Господи! — промълви Чембърс, докато гледаше новите пагони с четири пръстена и си представяше, че може да почувства прибавената тежест. — Адмирале, някога запитвали ли сте се как бихме се справили без нашия Джоунси?

— Не забравяй, че разполагахме с Лавал — рече Манкузо.

— Синът на Френчи е главен сонарен оператор на „Ашвил“, господин Чембърс. — За Джоунс Манкузо винаги щеше да си остане капитан, а Чембърс — лейтенант. И двамата нямаха нищо против. Това бе едно от правилата във флота, което сплотяваше офицери и (в случая бивши) старшини.

— Не знаех — призна Барт.

— Отскоро е на борда й. Преди беше на „Тенеси“. Много будно момче, взе първа степен само за три години.

— По-бързо от теб! — забеляза Чембърс. — Толкова ли е добър?

— Несъмнено. Опитвам се да го привлека в бизнеса си. Ожени се миналата година, чака дете. Сигурно няма да е толкова трудно да го подкупя за цивилния живот.

— Хиляди благодарности, Джоунси — изръмжа Манкузо. — Би трябвало да те изритам оттук.

— Стига де, капитане. Кога за последен път сме се събирали, за да се позабавляваме истински? — Освен това новият софтуер на Джоунс за преследване на китове бе включен към онова, което остана от тихоокеанската сонарна наблюдателна система. — Крайно време е за обновление.

Фактът, че двете страни имаха наблюдатели в противниковия център, създаваше известни усложнения, най-вече защото и в двата случая имаше резерви и възможности, които, строго погледнато, не бяха общо достояние. В случая засечените от сонарната наблюдателна система следи, които можеше да бъдат или да не бъдат от японските подводни сили северозападно от Куре, бяха всъщност по-добри, отколкото изглеждаха на главното картографско табло. Истинските графики бяха предоставени на Манкузо и Чембърс. Всяка страна разполагаше с две подводници. Американските не се виждаха на мониторите, ала японските подводници използваха конвенционална енергия и се налагаше да се издигат периодично на дълбочина, от която да изкарват шнорхеловата тръба, за да поддържат дизеловите си двигатели и да презареждат акумулаторите. Макар че японските подводници имаха своя версия на маскировъчните американски системи „Преъри маскър“, новият софтуер на Джоунс допринесе много за превъзмогването на тази контрамярка. Манкузо и останалите се оттеглиха в залата за навигация на тихоокеанските подводници, за да проучат последните данни.

— Добре, Джоунси, кажи ми какво виждаш — нареди Манкузо, като гледаше разпечатките от подводните хидрофони, замърсяващи дъното на Тихия океан.

Данните излизаха както електронно на нещо като телевизионни монитори, така и на онзи вид нагъната принтерна хартия, използвана някога за компютърни разпечатки на по-подробни анализи. За настоящата цел последните бяха за предпочитане и ги получаваха в два екземпляра. Единият вече бе означен от океанографските специалисти от местния клон на сонарната наблюдателна система. За да бъде анализът напълно обективен и за да провери дали Джоунс все още знае как стават тези неща, Манкузо държеше отделно вече анализирания от хората му екземпляр.

Още недостигнал четиридесетте, Джоунс вече имаше бели косми сред гъстата си черна коса, въпреки че сега дъвчеше дъвка, вместо да пуши. Манкузо забеляза, че още не е загубил енергичността си. Доктор Рон Джоунс прелистваше страниците като счетоводител по следите на злоупотреба, а пръстът му следеше вертикалните колонки, в които бяха записани честотите.

— Приемаме, че ще излизат за въздух на всеки осем часа, нали? — попита той.

— Така е най-умно, за да поддържат акумулаторите си напълно заредени — съгласи се Чембърс.

— По кое време се водят? — поинтересува се Джоунс. По принцип американските подводници в открито море настройваха часовниците си по гринуичко средно време, наскоро сменено с „време по гринуичкия меридиан“ след намаляването на Кралските военноморски сили, чиято мощ някога позволяваше първият меридиан да се определя от британците.

— Предполагам, по токийско — отговори Манкузо. — Тоест с пет часа назад.

— Значи започваме да търсим траектории в среднощните и вечерните часове по тяхно време. — Имаше пет широки, нагънати на хармоника листа. Джоунс преглеждаше по един наведнъж, като проверяваше отбелязаното време в полетата. Отне му десет минути.

— Тук има една, тук още една. Тези две са възможни контакти. Това също е една възможност, но не ми се вярва. Ще заложа на тази… и на тази тук като за начало. — Прокара пръсти по привидно произволни пунктирани линии.