Том Клэнси - Дълг на честта

Един по един отделните силози бяха отворени от поддържащия екип и едно по едно гигантските атмосферо-устойчиви тела бяха вдигнати от открития вагон, поставени на място и сетне обвити с аеродинамичните им покрития. Руският модел отново отговори много добре на целите им. Всяка такава операция отне малко повече от час, което позволи цялата процедура да бъде приключена само за една нощ от двадесетчленния екип. Силозите бяха запечатани наново и ето, че стана факт: сега страната им беше ядрена сила.

— Удивително! — отбеляза Гото.

— Всъщност е много просто — отвърна Ямата. — Правителството финансира производството и изпитването на „ракетоносците“ като част от космическата ни програма. Плутоният дойде от реакторния комплекс в Монжу. Проектирането и изработването на бойните глави беше детска игра. Щом някакви араби могат да направят една груба бойна глава в пустиня в Ливан, каква трудност може да представлява то за нашите техници? — Фактически с изключение на производството на бойните глави по един или друг начин всичко беше субсидирано от правителството и Ямата не се съмняваше, че неофициалният консорциум, дал пари за последното, също щеше да получи компенсация. Не бяха ли направили всичко за родината си? — Веднага ще започнем обучаване на персонала от Отбранителните войски, за да заместят нашите хора… щом ни го предоставите, Гото-сан.

— Ами американците и руснаците…

Ямата се изсмя.

— Те са останали с по една ракета, а и тя ще бъде взривена официално тази седмица, както всички ще видим по телевизията. Както знаете, ракетоносните им подводници бяха разглобени. Вече всичките им ракети „Трайдънт“ изчезнаха, а подводниците очакват в колона демонтирането си. Само десетте функциониращи междуконтинентални балистични ракети ни дават подчертано стратегическо предимство.

— Ами ако се опитат да направят още?

— Не могат… Поне не много лесно — поправи се той. — Производствените конвейери са закрити и съгласно договора всички съоръжения са унищожени под международен контрол. Да започнат отначало би отнело месеци, а и ние ще разберем съвсем бързо. Следващата ни важна крачка е стартирането на голяма корабостроителна програма, — за която корабостроителниците на Ямата бяха готови, — така че първенството ни в западния Тих океан ще бъде неопровержимо. За момента, с малко късмет и помощ от нашите приятели, имаме достатъчно, за да стигнем до добър край. Преди да могат да ни хвърлят ръкавицата, стратегическите ни позиции ще са се подобрили дотолкова, че ще се наложи те да ги приемат и да се отнасят с нас като с равни.

— Значи трябва сега да дам заповедта?

— Да, господин премиер — отговори Ямата, обяснявайки му за пореден път служебните му функции.

Гото потри ръце и заби поглед в натруфеното си, чисто ново бюро. Винаги слаб човек, той не бързаше с решението:

— Вярно ли е, че моята Кимба е била наркоманка?

Ямата кимна сериозно, като вътрешно беснееше.

— Колко тъжно, нали? Началникът на собствената ми охрана, Канеда, я намерил мъртва и повикал полицията. Изглежда, е била много предпазлива, но не достатъчно.

Гото тихо въздъхна.

— Глупаво дете. Знаеш ли, баща й е полицай. Много суров човек според нея. Той не я е разбирал за разлика от мен. Беше добър и нежен дух. От нея щеше да стане добра гейша.

„Удивително как хората се преобразяват след смъртта“ — помисли си равнодушно Ямата. Онова глупаво, безсрамно момиче се бе изправило срещу родителите си в опит сама да си проправи път в света, за да открие накрая, че светът не търпи неподготвените. Ала понеже е била способна да дари Гото с илюзията, че той е мъж, сега тя ставаше добър и нежен дух.

— Гото-сан, можем ли да позволим съдбата на нацията ни да се решава от такива хора?

— Не. — Новият министър-председател вдигна телефона. Трябваше да провери за точния номер върху един лист на бюрото си. — Изкачете планината Ниитака — рече той, когато връзката се осъществи, и така повтори една заповед, дадена преди повече от петдесет години.

В много отношения самолетът беше уникален, но иначе бе съвсем обикновен. Всъщност VC-25B беше военновъздушната версия на почитания „Боинг“ 747. С тридесетгодишна история след проектирането му и все още в серийно производство в завода край Сиатъл, самолетът бе боядисан в цветове, избрани от политически назначен декоратор, за да създаде подходящо впечатление пред другите страни, каквото и да значеше това. Застанал самотен на бетонната площадка, той беше заобиколен от униформена охрана „с пълномощия“, казано със сухата терминология на Пентагона, да използват автоматите си Ml6 много по-охотно, отколкото униформените пазачи на повечето федерални обекти. Просто по-учтив начин да се каже: „Първо стреляй и после питай.“