Том Клэнси - Дълг на честта

Като влезе в стаята, той подхвърли списанието на Динг. По-младият мъж го удостои с поглед, преди да каже:

— Нямат ли нищо на руски?

— Тук са отразени хубаво трудностите между тази страна и Америка. Чети и се учи. Усъвършенствай езика.

„Страхотно, направо върха! — помисли си Чавес, докато вникваше в истинския смисъл на думите. — Сега действаме наистина.“ Вече изобщо нямаше да довърши образованието си. Може би просто не искаха да повишат заплатата му, както налагаха правилата на ЦРУ при университетска диплома.

Кларк си имаше друга работа. Пакетът, предаден му от Номури, съдържаше компютърна дискета и устройство, което се прикачваше към сгъваемия компютър. Той го включи, сетне мушна дискетата в отвора. Файлът, който извика, се състоеше само от три изречения и секунди след като го прочете, Кларк изтри всичко. После започна да съставя нещо, което, кажи-речи, бе информационно комюнике.

Компютърът беше рускоезична версия на популярен японски модел с всичките допълнителни букви на кирилица и трудността за него идваше оттам, че макар да четеше и да говореше руски като роден език, бе свикнал да пише на машина (с големи мъки) на английски. Кирилизираната клавиатура го влудяваше и понякога се питаше дали някой няма да открие пукнатината в маскировъчната му броня. Отне му повече от час да напечата вестникарската статия и още тридесет минути, за да свърши по-важната част. Записа и двете неща на твърдия диск, след което изключи машинката. Като я завъртя, той изтегли модема от изхода и го замени с новия, донесен от Номури.

— Колко часът е сега в Москва? — попита Кларк уморено.

— Както винаги, с шест часа назад, забрави ли?

— Ще го изпратя и до Вашингтон.

— Добре — промърмори „Чехов“. — Сигурен съм, че ще са възхитени, Иван Сергеевич.

Кларк включи телефонната връзка в задната букса на компютъра си и използва последния, за да набере чрез мрежата от оптични влакна номера в Москва. Прехвърлянето на доклада отне по-малко от минута. Повтори операцията до клона на „Интерфакс“ в американската столица. Помисли си, че минава съвсем гладко. В мига, преди модемът в единия край да се свърже с този в другия край на линията, се чуваше нещо, досущ като звука при записване на данните, което всъщност и ставаше. Сигналът за свързване беше просто дразнещо съскане, освен ако нямаш специален чип, а той никога не се обаждаше на друг освен на руски информационни агенции. Фактът, че клонът във Вашингтон можеше да се подслушва от ФБР, бе друг въпрос. Като свърши, запази единия файл и изтри другия. За него още един ден мина в служба на страната му. Кларк си изми зъбите и рухна в своето легло.

— Хубава реч, Гото-сан. — Ямата щедро наля саке в една изящна порцеланова чаша. — Направихте нещата кристално ясни.

— Видя ли как откликнаха! — Сега дребничкият мъж клокочеше вътрешно, като ентусиазмът буквално издуваше тялото му пред очите на домакина.

— Утре ще имаш свое правителство, а вдругиден ще имаш и нов кабинет, Хироши.

— Сигурен ли си?

Последваха кимване и усмивка, изразяващи истинско уважение.

— Разбира се. Аз и колегите ми говорихме с нашите приятели и накрая те се съгласиха с нас, че ти си единственият подходящ човек за спасяване на родината ни.

— Кога ще започне всичко? — попита Гото, като внезапно изтрезня от тези думи и си спомни какво точно щеше да означава издигането му.

— Когато хората минат на наша страна.

— Сигурен ли си, че можем…

— Да, сигурен съм. — Ямата направи пауза. — Има обаче един проблем.

— Какъв?

— Твоята приятелка, Хироши. Ако стане обществено достояние, че имаш американска любовница, това ще те компрометира. Не можем да го позволим — обясни търпеливо Ямата. — Надявам се, че ще разбереш.

— Кимба е едно от най-приятните ми развлечения — възрази той вежливо.

— Изобщо не се съмнявам, но министър-председателят може да има голям избор на развлечения, а така или иначе ще бъдем заети през следващия месец. — Забавното беше, че с един ход можеше да издигне този човек, а със следващия да го принизи със същата лекота, с която се манипулира дете. И все пак имаше нещо обезпокоително. Не само едно нещо. Какво бе казал на момичето? И какво да прави с нея сега?

— Жалко, изпратим ли я сега вкъщи, тя никога повече няма да познае щастието.

— Несъмнено е така, ала се налага да го сторим, приятелю. Ще ми позволиш ли да го уредя вместо теб? Най-добре ще е да се направи безшумно, дискретно. Вече се появяваш по телевизията всеки ден. Не могат да те виждат, че посещаваш често този квартал като обикновен гражданин. Съществува твърде голям риск.