Том Клэнси - Дълг на честта

— Да се говори е лесно, особено за някой в този бранш — отвърна Джак. Все още не можеше да насили въображението си, за да включи и себе си в „този бранш“. — Вероятно това е просто фойерверк, поредният политик с твърде много питиета зад гърба си, който е имал лош ден в службата, на пътя или…

— Или в дома за гейши — предложи услужливо Крис Хънтър. Тя довърши е отстраняването на грима, сетне седна на ръба на плота и запали цигара. Кристин Хънтър бе старомодна репортерка. Макар едва да надхвърляше петдесетте, тя беше завършила журналистика в Колумбийския университет и току-що бе назначена за главен кореспондент в чужбина на „Чикаго трибюн“. Гласът й беше сух като пясък. — Преди две години това копеле ме сваляше. Езикът му би стреснал и пехотинец, а намеците му бяха… Да кажем, че бяха ексцентрични. Предполагам, че разполагате с информация за личните му навици, доктор Райън?

— Крис, никога, ама никога не бих обсъждал личните тайни, ако знаем такива, на чуждестранни служители. — Джак направи пауза. — Чакай. Той не говори английски, нали? — Той затвори очи, като се опитваше да си спомни какво пишеше в осведомителните му документи по въпроса.

— Не знаете ли? Може, когато му изнася, но не го прави, когато не му е кеф. В онзи ден не му изнасяше. Тогава му превеждаше жена, около двадесет и седем годишна. Тя даже не се изчерви. — Хънтър се изкикоти мрачно. — Аз определено пламнах. Какво ви говори това, доктор Райън?

Райън имаше известни съмнения относно информацията, получена при операция САНДАЛОВО ДЪРВО. Въпреки това беше чудесно, че чува тези неща от напълно независим източник.

— Сигурно харесва блондинки — подхвърли Джак весело.

— Така се говори. Казват също, че сега си е намерил нова.

— Това вече е сериозно — предупреди Холцман. — Много хора обичат да скитат, Крис.

— Гото обича да показва пред хората какъв е мъжага. Някои от слуховете за него са определено отвратителни. — Крис Хънтър замълча. — На тях също вярвам.

— Наистина ли? — попита Райън възможно най-наивно. — Женска интуиция, а?

— Не бъдете сексист — предупреди го тя с твърде сериозен тон за настоящото настроение.

Гласът на Джак стана сериозен.

— Не съм. Инстинктите на жена ми са по-добри при преценката на хора, отколкото моите. Сигурно й помага това, че е лекарка. Приемаш ли обяснението?

— Доктор Райън, зная, че и вие знаете. Известно ми е, че ФБР е проучило много дискретно някои неща в района на Сиатъл.

— Така ли?

Крис Хънтър не се хващаше.

— Такива неща не могат да се запазят в тайна, не и ако имаш приятели в Бюрото като мен и ако едно от изчезналите момичета е дъщерята на капитан от полицията, чийто съсед е началник от сиатълския оперативен клон на ФБР. Трябва ли да продължавам?

— Тогава защо го потулваш?

Зелените й очи блеснаха гневно към съветника по националната сигурност.

— Ще ви кажа защо, доктор Райън. Бях изнасилена в колежа. Стори ми се, че онзи мръсник ще ме убие. Погледнах смъртта в очите. Това не се забравя. Ако тази история бъде разгласена не както трябва, онова момиче, а може би и други като нея може да умрат. Можеш да се съвземеш след изнасилване, както стана с мен. Не можеш да се съвземеш след смъртта.

— Благодаря — промълви тихо Джак. Погледът и кимването му казваха повече: „Да, разбирам. И ти го знаеш.“

— И той ще е следващият ръководител на правителството на тази страна. — Сега очите й станаха дори по-екзалтирани. — Той ни мрази, доктор Райън. Интервюирала съм го. Не ме желаеше, защото ме намира за привлекателна. Искаше ме, защото ме виждаше като рус и синеок символ. Той е изнасилвач. Харесва му да наранява хората. Не забравяш онзи поглед, щом го видиш веднъж. Той има същия поглед. Трябва да се пазим от този тип. Кажете това на президента.

— Непременно — каза Райън и се отправи към вратата.

Колата от Белия дом чакаше наблизо отвън. Джак имаше за какво да мисли, докато тя се насочваше към околовръстната магистрала.

— Лесно мина — изказа мнение тайният агент. — С изключение на нещата накрая.

— Откога се занимаваш с това, Пол?

— Четиринадесет вълнуващи години — отговори Пол Робъртън, като контролираше нещата от предната седалка. Шофьорът бе просто човек от администрацията на неспециализираните служби, но сега Джак имаше право и на телохранител от тайните служби.

— Някаква работа на предната линия?

— В отдела за фалшификации. Никога не съм изваждал оръжие — добави Робъртън. — Имал съм няколко прилични случая.