Том Клэнси - Дълг на честта

— Да. Питам се защо.

— Тридесет секунди — обяви заместник-директорът на продукция, докато вървеше последната реклама за сутрешната неделна публика. Цялата програма се бе концентрирала върху Русия и Европа, което устройваше Райън чудесно.

— Въпросът, който не мога да задам — изкиска се Боб Холцман, преди лентата да е започнала да се върти отново. — Как се чувствате като съветник по националната сигурност в страна, чиято сигурност никой не заплашва?

— Отпочивам си — отвърна Райън и хвърли предпазлив поглед към трите камери. На нито една не светеха издайническите червени лампички.

— Защо тогава стоите толкова часове в кабинета си? — попита Крис Хънтър с глас, по-мек от погледа й.

— Ако не се явя на работа — излъга Джак, — хората може да забележат колко съм незначителен. — Лошо. Те все още не знаеха за Индия, ала усещаха, че нещо става. Проклятие! Искаше да не се вдига шум. Ставаше дума за едно от онези неща, при които общественият натиск щеше да навреди, а не да помогне.

— Четири! Три! Две! Едно! — Заместник-директорът на продукцията вирна пръст към водещия, телевизионен журналист на име Едуард Джонсън.

— Доктор Райън, как вижда правителството промените в японския кабинет?

— Ами те, разбира се, са резултат от сегашните затруднения в търговията, която в действителност не е от моята компетенция. Според нас това в основата си е вътрешна политическа ситуация, с която японският народ може да се справи доста лесно и без нашите съвети — заяви Джак с гласа си на опитен и сериозен политически деец, за чието усъвършенстване взе няколко урока по ораторско изкуство. Научи се най-вече да говори по-бавно.

Крис Хънтър се надвеси напред.

— Но водещият кандидат за министърпредседателското място е отдавнашен враг на Съединените щати…

— Това е малко пресилено — прекъсна я Райън с добродушна усмивка.

— Неговите речи, трудове и книги не са съвсем дружелюбни.

— Сигурно — рече той с презрително махване и разкривена усмивка. — Колкото и да е странно, разликата в разговора между приятелски нации и този между вражески е там, че първият често пъти може да е по-жлъчен от втория. — „Не беше зле, Джак…“

— Значи не сте загрижен?

— Не — отговори Райън и леко поклати глава. Смяташе, че кратките отговори в такива предавания обикновено сплашват репортерите.

— Благодаря, че се отбихте тази сутрин, доктор Райън.

— Както винаги, беше удоволствие.

Райън продължи да се усмихва, докато лампичките на камерата не угаснаха. После преброи бавно до десет. След това изчака, докато журналистите махнат микрофоните си и чак тогава свали своя, изправи се и се отдалечи от мястото за снимане. Сега вече беше безопасно да се говори. Боб Холцман го последва в гримьорната. Козметиците бяха излезли да пият кафе и Райън, след като си изтегли една топка мокри салфетки, му подаде кутията. Над огледалото имаше голяма дървена табела, в която бе издълбано следното: „ТУК ВСИЧКО Е НЕОФИЦИАЛНО.“

— Знаеш ли истинската причина за даването на равни права на жените? — попита Холцман. — Не е била еднаквото заплащане, сутиени и тем подобни глупости.

— Така е — съгласи се Джак. — Просто сме ги принудили да носят грим. Заслужили сме си всичко. Господи, как мразя тези лайна! — добави той, докато изтриваше маската от челото си. — Карат ме да се чувствам като евтина проститутка.

— Това не е твърде необичайно за политическа фигура, нали? — обади се Кристин Хънтър, докато взимаше салфетки, за да стори същото.

Джак се разсмя.

— Не е, но е малко неучтиво от ваша страна да го кажете, мадам. — „Политическа фигура ли съм вече? — запита се той. — Сигурно. Как, по дяволите, стана това?“

— Защо бяха тези украсени шикалкавения при последния ми въпрос, Джак? — попита Холцман.

— Боб, щом знаеш, че са украсени шикалкавения, значи знаеш защо. — Райън посочи към табелата над огледалото, след което реши да почука по нея, за да се увери, че всички са схванали намека.

— Зная, че когато последното правителство падна, именно ние разкрихме информацията за скандала с подкупите — рече Холцман.

Джак само го изгледа. Дори „без коментар“ би било съществен коментар предвид обстоятелствата.

— Това унищожи първата възможност на Гото да стане премиер. Беше следващият в списъка, не помниш ли?

— Е, сега му се отваря нова. Търпението му е възнаградено — отбеляза Райън. — Ако може да сформира коалиция.

— Не ми ги пробутвайте тия. — Хънтър се наведе към огледалото, за да доизчисти носа си. — Чели сте нещата, които той разправя пред вестниците, аз също. Той ще образува кабинет, а знаете аргументите, които използва.