Том Клэнси - Дълг на честта

— Не, разбира се. — Скот не възразяваше срещу нахълтването й. Бетси бе нарочена за мамчето на отдела.

— Старата ни приятелка SS-19 — забеляза тя, докато сядаше. — Уха, харесва ми какво са направили с нея.

— Не е ли това истината? — подхвърли Скот и се протегна, за да се отърси от следобедната си сънливост.

Онова, което някога беше доста грозно, сега изглеждаше направо красиво. Ракетните тела представляваха излъскана неръждаема стомана, което позволяваше да бъдат видени по-добре. Старият руски зелен вариант бе изглеждал недодялан. Сегашният приличаше повече на нормален ракетоносител, някак си по-гладък, дори по-внушителен с целенасочените си размери.

— Според НАСА те са спестили страшно много тегло от корпуса чрез по-добри материали и тем подобни — обясни Скот. — Сега наистина го вярвам.

— Срамота, че не можаха да направят същото с проклетите си резервоари за гориво — отбеляза госпожа Флеминг.

Скот изсумтя одобрително. Той имаше „Креста“ и жена му вече отказваше да се качи в нея, докато не сменят резервоара. Което според търговеца щеше да стане след две седмици. Всъщност компанията му нае кола под наем като част от напразните си опити да се подмаже на клиентелата. Това му струваше нова лепенка за паркинг, която щеше да се наложи да изчегърта, преди да върне дадения му под наем автомобил на „Авис“.

— Знаем ли кой е направил снимките? — попита Бетси.

— Знам само, че е някой от нашите. — Скот прехвърли на друг диапозитив. — Много изменения. Изглеждат почти козметични.

— Колко тегло трябва да са спестили? — Госпожа Флеминг си помисли, че той е прав. По стоманената обшивка си личаха кръговите движения на шлифоващата струя, почти като украсен с диаманти затвор на пушка…

— НАСА твърди, че са спестени над петстотин и четиридесет килограма от ракетния корпус… — Дистанционното щракна отново.

— Хм, но не и тук — забеляза Бетси.

— Странно.

В горния край на ракетата се прикачваха бойните глави. SS-19 бе конструирана така, че да носи няколко. Сравнително малки и тежки, те представляват плътни предмети и конструкцията на ракетата трябва да е съобразена с тях. Всяка междуконтинентална ракета ускорява от началото на полета до момента, в който двигателите най-сетне спрат, ала най-голямо ускорение се постига точно преди изключването им. В този период, тъй като повечето гориво е изразходвано, темпото, с което скоростта нараства, е с максимална стойност, в случая около десет пъти повече от земното ускорение. Същевременно структурната устойчивост, придадена на ракетното тяло от количеството гориво в резервоарите му, е минимална и следователно приспособлението, задържащо бойните глави, трябва да е както здраво, така и масивно, за да се разпределя равномерно нарасналата инертна тежест на полезния товар.

— Не, тук няма промяна, нали? — Скот погледна към колежката си.

— Чудя се защо? Сега тази ракета би трябвало да изкарва в орбита спътници…

— Казват, че ще бъдат тежки, за комуникации…

— Да, но погледни тази част…

Основата на приспособлението за бойните глави трябваше да бъде издръжлива във всяка точка. Съответната основа за комуникационен спътник представляваше, общо взето, тънък стоманен пръстен — плоска и здрава поничка, която винаги изглеждаше твърде лека за функцията си. Тази бе по-скоро като необикновено тежко колело на каруца. Скот отключи едно чекмедже с папки и извади скорошна снимка на ракета SS-19, направена от американски служител от контролния екип в Русия. Подаде я мълчаливо на госпожа Флеминг.

— Виж тук. Това е стандартната конструкция, само с планираните от руснаците неща и може би с по-добра стомана. Променили са почти всичко останало, нали? — попита Флеминг. — Защо не и това?

— И аз се питам същото. Запазването на тази част сигурно им е струвало… четиридесет и пет кила, може и повече.

— Няма логика, Крис. Най-напред оттук ще искаш да спестиш тегло. Всеки килограм, който оставиш тук, се равнява на четири-пет при първата степен.

Те станаха едновременно и се приближиха до екрана.

— Чакай малко…

— Точно така, това пасва на приспособлението за бойни глави. Не са го сменили. Изобщо няма пръстен за скачване със спътник. Не са направили никаква промяна. — Скот поклати глава.

— Мислиш ли, че просто са запазили тази конструкция за крайната си степен?

— Дори да е така, нямат нужда от цялата тази маса в горния край, нали?

— Сякаш са искали да си остане, както е било.