Том Клэнси - По заповед на президента

— Този е човекът, отговорен за биологическото нападение срещу страната ни — каза Райън със спокойствието на машина. — Той е причината няколко хиляди от нашите съграждани да умрат. Сега, ще ви кажа защо го е направил, защо организира нападението срещу дъщеря ми Кейти и защо беше направен опит за покушение срещу живота ми точно в Овалния кабинет само преди няколко часа. Предполагам, че господин Даряеи в момента също наблюдава предаването. Махмуд Хаджи — произнесе президентът, гледайки точно в обектива на камерата, — твоят човек Ареф Раман вече е във федералния затвор. Наистина ли мислиш Америка за толкова глупава и наивна?

Също като всички останали, Том Донър слушаше с чифт слушалки, включени към радиостанцията на танка, и следеше лицата на екипажа — те бяха застинали и безстрастни до последното, изпълнено с презрение изречение на президента.

— Ебах им майката! — изпсува един войник. Беше 11-Делта, танкист, втори мерач.

— Господи! — едва успя да изтръгне от себе си Донър.

— Войските на ОИР сега се подготвят за нахлуване в нашия съюзник, кралство Саудитска Арабия — продължи Райън. — За последните два дни ние сме придвижили войски, които са рамо до рамо с нашите приятели.

— Има едно много важно нещо, което трябва да ви съобщя сега. Нападението срещу дъщеря ми, опитът за покушение върху собствения ми живот и варварското нападение срещу страната ни беше предприето от хора, които наричат себе си мюсюлмани. Ние всички трябва да разберем, че тази религия няма нищо общо с тези нечовешки действия. Ислямът е религия. Америка е страна, в която религиозната свобода е първата свобода, изразена в нашата Декларация за правата на гражданите, дори още преди тези за свободата на словото и всички останали. Ислямът не е враг на страната ни или на някоя друга страна. Точно както семейството ми веднъж беше нападнато от хора, които се наричаха католици, така и тези хора са изкривили и деформирали религиозната си вяра в името на световно господство. Какво мисли за това Господ, не мога да кажа. Знам, че ислямът също като християнството и юдаизма, ни учи, че Бог е любов и милосърдие — и справедливост.

— Е, сега ще има справедливост. Ако силите на ОИР, разположени пред границата на Саудитска Арабия, тръгнат да нахлуват, ние ще ги посрещнем. Нашите въоръжени сили са на местата си, както ви казах, и сега ще говоря направо на тях:

— Сега вече знаете защо бяхте откъснати от домовете и семействата си. Сега вие знаете защо трябва да вземете оръжията си в защита на страната си. Сега вие знаете кой е врагът и знаете как действа.

— Но Америка няма традиции да напада преднамерено невинни хора, а аз трябва да ви изпратя в бой. Бих искал това да не се беше налагало. Аз самият съм служил в морската пехота и знам какво е да воюваш на чуждо място. Ни вие там ще се биете за собствената си страна, а тук у дома вашата страна ще се бие за вас. Вие ще бъдете в нашите молитви.

— Обръщам се към нашите съюзници в Кувейт, кралство Саудитска Арабия, Катар, Оман и всички държави от Залива: Америка стои рамо до рамо с вас отново, за да отразим агресията и да възстановим мира. Желая ви щастие. — Гласът на Райън за пръв път от началото на речта му се промени забележимо, давайки изблик на чувствата му. — И успех!

Бойците в командната машина на дивизиона се гледаха в продължение на няколко секунди преди някой да проговори. Дори бяха успели да забравят присъствието на репортера. Най-младият, един ефрейтор, сведе поглед към разтрепераните си ръце и изрече клетвата си:

— Педалите ще си платят. Шибаните му педали ще си платят за всичко, момчета.

Четири въоръжени бронетранспортьора се носеха през пустинята с над шейсет километра в час. Избягнаха разнебитения път до «СТОРМ ТРАК» от страх, че ще станат обект на артилерийския огън, и това се оказа много разумна постъпка. Първата им гледка от целта беше един облак дим и прах, който се стелеше от антенната конструкция. Едно от трите здания сякаш бе оцеляло, но гореше, и саудитският лейтенант, който водеше спасителния взвод, се зачуди дали въобще може да има оцелели. На север видя друг вид блясъци — хоризонталният пламък от дулото на танк измъкна от мрака хълмчета и ями там, където по залез си беше съвсем равно. Минута след това пламъците над «СТОРМ ТРАК» затихнаха донякъде и се изместиха към мястото, където танковете очевидно се мъчеха да спрат вражеските машини, нахлуващи в страната му. Офицерът благодари на Аллах, че спешната му задача се улеснява поне от това.