Том Клэнси - По заповед на президента

Но той не искаше да слуша, а Дигс нямаше достатъчно звезди на яката, за да говори с по-голяма настойчивост. «Още един ден — помисли той, — да имаше само още един дяволски ден.»

Батальонът на 4-та бригада, разположен най-източно, не помръдна от позицията си и загина почти целият. Ударните хеликоптери на ОИР вече се бяха включили в атаката и макар саудитите да стреляха добре, невъзможността да маневрират ги беше осъдила. Осъществяването на тази бойна задача струваше на Войнството на Бога още една бригада, но в края на задачата пробивът на саудитската защитна линия се беше разширил вече до сто и десет километра.

Забелязаха го с повече изненада, отколкото следваше. Един спътник от програмата към системата за оказване поддръжка на отбраната над Индийския океан забеляза блясък от изстрелване на ракета. Новината стигна до Сънивейл, Калифорния, а оттам до Дхаран. Всичко това се беше случвало и преди, но не и с ракети, изстрелвани от Иран. Корабите бяха разтоварени само наполовина. Войната бе започнала едва преди четири часа, когато първата ракета «Скъд» излетя от подвижната си установка и се насочи към юг.

— А сега какво? — попита Райън.

— Сега ще видите защо кръстосвачите са все още там — отвърна Джексън.

Едва ли беше необходимо предупреждение за нападение. Трите кръстосвача, плюс «Джоунс», въртяха радарите си и засякоха ракетата отдалеко. Националните гвардейци, които измъкваха верижните транспортьори, проследиха огнените следи на ракетите «земя-въздух» в небето. Три кратки експлозии и това беше всичко. Но войниците изпълниха с още по-голямо настървение разтоварването на танковете си.

На борда на «Анцио» капитан Кемпър видя как следата изчезна от екрана на радара. Това беше другото нещо, в което ЕГИДА ги биваше много, макар че да стои под обстрел не беше точно представата му за приятно забавление.

Шест часа след първия артилерийски бараж вражеските намерения вече бяха повече от ясни. Бяха необходими докладите от разузнавателните полети на хеликоптерите, за да се очертае първоначалната картина, но окончателния щрих нанесоха спътниковите фотографии. Мариън Дигс беше наясно с историческите прецеденти. Когато френското висше командване подразбрало за германския план «Шлифен» преди началото на Първата световна война, реакцията им била «Толкова по-добре за нас!» Нападението бе спряло буквално пред вратите на Париж. През 1940 година Върховното командване посрещнало първоначалните новини за следващото германско нападение с усмивки — а то завършило чак на френско-испанската граница. Проблемът беше там, че хората обикновено оставаха предани на идеите си много повече, отколкото на съпругите си — и тази тенденция беше универсална. Вече минаваше полунощ, когато саудитите проумяха, че основните сили на армията им се намират съвсем не там, където би следвало, и че съединенията, бранещи западната граница, са прегазени от враг, който е или прекалено умен, или прекалено тъп, за да направи онова, което бяха очаквали от него. Те трябваше да водят битка или да маневрират, което ги свари напълно неподготвени. Войските на ОИР се стремяха на всяка цена да овладеят Военния град на крал Халид. В този пункт щеше да се развихри сражение, след което врагът щеше да има избор: или да завие на изток към Персийския залив — и нефтените полета — като по този начин обгради в капан съюзническите войски; или да продължи на юг към Рияд, за да нанесе политически нокаут и да спечели войната. Така или иначе, това не беше лош план, помисли Дигс. Ако успееха да го осъществят, разбира се. Техният проблем беше същият като на саудитите, между впрочем. Те имаха план и го мислеха за много добър. Рано или късно всеки допускаше тази грешка и ключът да бъдеш на страната на победителите беше да знаеш какво можеш да направиш и какво не. Този враг още не знаеше частта «какво не може». Нямаше смисъл да му се напомня за това; беше прекалено рано.

Райън говореше по телефона с приятеля си в Рияд.

— Имам картината, Али — увери го президентът.

— Ситуацията е много сериозна.

— Слънцето скоро ще изгрее, а вие разполагате с пространство, което можете да замените за време. Този номер е успявал и преди.

— А вашите сили какво ще направят?

— Не се безпокой, няма да се изтеглят.

— Тази война започна зле за обединените ни сили — говореше Том Донър, излъчван на живо по нощните новини на Ен Би Си. — Поне така чуваме. Обединените армии на Ирак и Иран пробиха саудитските отбранителни линии на запад от Кувейт и се движат на юг. Аз съм тук с войниците на 11-и бронетанков полк «Блек Хорс». Това е сержант Брайън Хътчинсън от Сиракуза, Ню Йорк. Сержант, какво мислите за ситуацията?