Том Клэнси - По заповед на президента

Четирите бронетранспортьора си пробиха път сред рухналите антени към разрушения комплекс, после задните им люкове се отвориха и войниците наскачаха да огледат наоколо. Тук бяха работили тридесет мъже и жени. Откриха деветима незасегнати и петима ранени. Претърсването на района отне пет минути, но не откриха повече оцелели, а моментът съвсем не беше подходящ да се погрижат за останките на мъртвите. Машините тръгнаха обратно към батальонния команден пункт, където чакаха хеликоптери, за да откарат американците.

Това, което изуми саудитския танков командир, беше, че все пак бяха успели да ги изненадат. Той знаеше, че по-голямата част от армията на страната му е разположена на триста километра на изток. Но врагът беше тук и напредваше на юг. Явно нямаха намерение да нападат Кувейт, поне засега. Това стана съвършено очевидно, когато първите танкове на ОИР се появиха в термичния му прицел извън обсега му на стрелба, защото му бяха заповядали да не се приближава прекалено много до граничната линия. Младият офицер не знаеше какво да прави. При нормални условия армията работеше под плътен контрол от страна на командването, така че той радира за инструкции. Но в момента батальонният му командир си имаше достатъчно грижи, собствените му петдесет и четири танка и други бойни машини бяха пръснати на фронт с ширина над трийсет километра, бяха обстрелвани с непряк артилерийски огън и много от тях докладваха за вражески танкове, пресичащи границата, следвани от моторизирани пехотни подразделения.

Офицерът реши, че трябва да направи нещо, така че заповяда на танковете си да потеглят напред, за да посрещнат врага. На разстояние три хиляди метра от противника танковете му откриха огън, като първите четиринадесет изстрела поразиха осем вражески танка, съвсем не лошо постижение за военнослужещи с непълен работен ден, помисли той, вземайки решение да остане и да се бие на място, защитавайки родната си земя срещу нашественика. Четиринадесетте му танка бяха пръснати на една линия, дълга три километра. Защитимо разположение, но за съжаление стационарно, а по средата на тази линия той беше прекалено ангажиран с това, което ставаше пред него. Вторият залп унищожи още шест танка, но в този момент един от танковете му беше ударен и избухна в пламъци. В позицията му вече имаше дупка, и той трябваше да направи нещо.

Точно в този момент се разнесе първият залп с противотанкови снаряди, изстрелян от ракетните установки, разположени върху пехотните бронетранспортьори, следващи танковете. Машините му започнаха да понасят удари. Макар че тези снаряди не можеха да пробият челната броня, те късаха веригите, унищожаваха двигателите на танковете му и разрушаваха противопожарните им системи. Вече половината от танковете му горяха и беше време да сменят позицията си. Четири танка се придвижиха на два километра на юг, а капитанът остана с другите три и успя да унищожи още един танк преди да потегли и той, но една ракета удари задната част на купола и взриви боеприпасите. Останала без командира си, ротата продължи да се бие още трийсет минути, като отново се изтегли назад, докато накрая трите оцелели танка подкараха на юг със скорост петдесет километра в час, търсейки батальонния команден пост.

Той обаче вече не беше там, където го бяха оставили. Постът беше локализиран по радиообмена си и обстрелян от цяла бригада артилерия в неподготвената си позиция точно когато оцелелите от «СТОРМ ТРАК» пристигнаха с разузнавателния взвод. В първия час на Втората война за Персийския залив в защитната линия на саудитската армия беше образуван пробив широк петдесет километра, с което пътят на нашествениците към Рияд беше напълно открит. Цената, която беше платило Войнството на Бога за това, беше половин бригада. Висока цена, но пък те бяха готови да я платят.

Атакуващата страна винаги разполага с предимство. Това беше добре известно на Дигс, но работата на командира беше да създаде порядък от хаоса, като използва първото, за да всее второто сред редиците на врага. След унищожаването на «СТОРМ ТРАК» Дигс бе лишен временно от възможността да използва «хищниците» и трябваше да се оправи някак. 366-о авиокрило беше разположено без въздушния радар Дж-СТАРС, способен да следи придвижванията на сухоземните войски. Във въздуха се намираха два самолета Е-2В АУАКС, като всеки имаше охрана от по четири изтребителя. Двайсет изтребителя на ОИР излетяха към тези цели.