Том Клэнси - По заповед на президента

— Трябва ми операторски екип.

— Има — каза капитанът и посочи. — Хей там са. Още нещо?

— Да. Искате ли да знаете за какво е цялата тая работа?

До този момент журналистите бяха буквално затворници в един риядски хотел, като дори не им се разрешаваше да телефонират на семействата си, че са живи и здрави; всичко, което знаеха близките им, беше, че репортерите са призовани, а техните корпорации бяха поели задължението да не издават истината за тяхното отсъствие при подобни разполагания. В случая с Донър мрежата съобщи, че той бил в «командировка» — трудно за обяснение твърдение при забраната за пътувания. Но на тях им беше обяснена главната ситуация — това нямаше как да се избегне, което ги поставяше едно стъпало по-високо от войниците.

— Ще го чуем след час или някъде там, поне така каза полковникът. — Младият офицер обаче се заинтригува.

— Това е нещо, което трябва да се научи веднага. Честно.

— Господин Донър, знам какъв номер извъртяхте на президента и…

— Ако искате ме застреляйте, но първо ме изслушайте. Това е важно, капитане.

— Казвайте каквото ще казвате.

— Не могат да преминат през цялата ни страна — настояваше саудитският генерал. — Не са обучени за това и все още са зависими от пътищата.

— Има информация, която навежда на други изводи, сър — каза Дигс.

— Ние сме готови да ги посрещнем.

— Човек никога не е достатъчно готов, генерале. Никой не е готов.

В «ПАЛМ БОУЛ» беше напрегнато. Предаваните от спътниците изображения съобщаваха, че силите на ОИР продължават да напредват и че ако не преустановят марша си, ще бъдат посрещнати от две кувейтски бригади и един американски полк в резерва. Саудитите бяха готови да осигурят бърза подкрепа. Никой не знаеше как ще се развие битката — числеността не беше в тяхна полза, — но нямаше да бъде като последния път, каза си майор. Сабах. Изглеждаше му страшно глупаво, че обединените сили не могат да ударят първи.

— Улавяме известна активност по радиото — докладва един техник. Навън слънцето току-що бе започнало да се скрива зад хоризонта. Спътниковите фотографии, които офицерите от разузнаването разглеждаха в момента, бяха направени преди четири часа. През следващите два часа фотографии нямаше да има.

«СТОРМ ТРАК» беше близо до границата, прекалено далеч за обстрел с минохвъргачки, но не съвсем в безопасност от дългоцевната артилерия. Една рота от четиринайсет саудитски танка в момента се разполагаше между подслушвателния пост и защитния насип. За пръв път от няколко дни бяха започнали да записват радиопредавания. Сигналите бяха скрамблирани, разбира се, повече като командни заповеди, отколкото като регулярни тактически радиопредавания, които бяха прекалено многобройни дори и за най-елементарните кодиращи системи. Тъй като не можеха да ги разчетат веднага — това беше работа на компютрите във ВГКХ, — те започнаха да правят опити за определяне на местоположението на източниците им. След двайсет минути вече бяха определили местата на трийсет източника — двайсет бяха бригадни щабове, шест — дивизионни командни постове, три бяха за командирите на корпусите и един за армейското командване. Изглежда, пробваха комуникационната си мрежа. Хората от електронното разузнаване трябваше да изчакат, докато компютрите им дешифрират разменените съобщения. Апаратурата за установяване на посоката вече беше указала местата им по пътя за Ал Бусая, по който продължаваха да се придвижват към Кувейт.

След залез-слънце «хищниците» отново излетяха и се насочиха на север. Първо потеглиха към радиоизточниците. Камерите им се включиха, когато вече бяха навлезли на петнайсет километра във вътрешността на ОИР, и първото нещо, което един от тях забеляза, беше една батарея с 203-милиметрови оръдия, свалени от влекачите, с разтворени станини и дула, насочени на юг.

— Полковник! — извика настойчиво един сержант.

В същия миг северният хоризонт избухна в оранжево.

Дигс още обсъждаше схемите на разполагане, когато постъпи първото съобщение:

— Сър, «СТОРМ ТРАК» докладва, че те са открили огън с артилерия.

— Добър ден, скъпи мои съграждани американци — започна Райън пред камерите. Образът му се препредаваше по целия свят. В Саудитска Арабия думите му се предаваха на средни вълни, УКВ и къси вълни, така че всеки войник, моряк и пилот можеха да го слушат. — През последните две седмици преживяхме страшно много.

— Най-първото нещо, което ще ви кажа, е за прогреса, който постигнахме с епидемията, причинена на страната ни.