Том Клэнси - По заповед на президента

— Дяволски си прав. — Мъри смъкна сакото и връзката си и забеляза: — Луксозно обслужване предлагат в Белия дом. Добро утро, Раман.

Двамата агенти приключиха с обличането, увериха се, че личните им оръжия са по местата си, и после пристъпиха отвън.

— Двамата с Мъри влизаме направо — каза Пат на Раман в коридора. Не им се наложи да чакат дълго Мъри и тогава Прайс отново се показа, точно в момента, когато директорът на ФБР излезе от стаята с душа, и О'Дей потърка носа си да й покаже, че всичко е наред. Тя едва забележимо кимна и каза:

— Джеф, искаш ли да отведеш господата в Овалния? Аз трябва да отида в командния пост. Шефът чака.

— Разбира се, Андреа — каза Раман и ги поведе. Прайс изостана малко — и не се запъти към командния пост.

На следващото ниво Раман видя да подготвят телевизионна апаратура за Овалния кабинет. Арни ван Дам се стрелна през входа, следван от Кали Уестън. Президентът Райън си беше на бюрото с обичайните навити до лактите ръкави, прелистваше някаква папка. Директорът на централното разузнаване Ед Фоли също беше там.

— Как е, понрави ли ти се душът, Дан? — попита той.

— О, вече казвам сбогом на остатъка от косата си, Ед. Здравей, Джеф — каза президентът, вдигайки поглед.

— Добро утро, господин президент — отвърна Раман и зае обичайното си място до стената.

— И така, Дан, какво ми носите? — попита Райън.

— Разкрихме една иранска шпионска мрежа. Според нас е свързана с опита за покушение върху дъщеря ви. — Докато Мъри обясняваше, О'Дей отвори куфарчето си и измъкна една папка.

— Нашите приятели британците разкриха връзката — започна Фоли. — А контактът, им тук е един човек на име Алахад — ще повярвате ли, ако ви кажа, че това копеле има магазин само на километър оттук?

— Държим го вече под око — вметна Мъри. — Подслушваме всичките му телефонни разговори.

Всички бяха заболи погледи в документите върху бюрото на президента и не видяха как лицето на Раман замръзна. Разумът му трескаво препусна. Ако бяха започнали това току-що… значи все още имаше шанс, а освен това тук бяха и директорите на ФБР и ЦРУ и той можеше да ги изпрати в комплект при Аллах… саможертва… Раман разкопча сакото си с лявата ръка и притвори очи за кратка молитва. После с едно мигновено движение дясната му ръка измъкна пистолета.

С изненада видя очите на президента да се отместват право върху него. Е, това не беше толкова лошо. Райън трябваше да знае, че смъртта идва, и единственият срам щеше да е, че никога нямаше да разбере напълно защо.

Райън конвулсивно се дръпна, когато пистолетът цъфна в ръката на телохранителя му. Реакцията му беше автоматична, въпреки всичките уверения и напътствия, които бе получил, и въпреки сигнала на О'Дей, че всичко е наред. За миг се зачуди дали наистина може да се довери на когото и да било, после видя как Джеф Раман натисна спусъка като робот, без никакво изражение в очите.

Звукът накара всички в стаята да подскочат, макар и по различни причини.

Щрак.

И това беше всичко. Устата на Раман провисна. Оръжието му беше заредено. Той усещаше допълнителното тегло на патроните в пълнителя, а…

— Пусни го — изрече спокойно О'Дей, с насочен срещу него «Смит & Уесън». Миг по-късно и Мъри измъкна служебния си пистолет.

— Вече арестувахме Алахад — обясни му директорът.

Раман имаше и друго оръжие, една телескопична палка, но президентът беше на петнадесет метра от него и…

— Мога да ти пръсна коленната капачка, ако много желаеш — произнесе ледено О'Дей.

— Мръсен шибан предател! — изкрещя Андреа и влетя през вратата с насочен пистолет. — Шибан мръсен убиец! Лягай на пода, веднага!

— Спокойно, Прайс! Няма да избяга никъде — каза Пат.

В цялата ситуация и на Райън не му издържаха нервите.

— Моето момиченце, моето миличко, ти ли им помогна да планират убийството й? — Той запристъпва да заобиколи бюрото, но Фоли го спря с ръка.

— Не, този път не! Ед!

— Стига! — заповяда му шефът на разузнаването. — Хванахме го, Джак. Хванахме го.

— Лягай на пода, не ме интересува нищо! — изръмжа Пат. — Пусни пистолета и лягай долу.

Раман целият трепереше. Страх, гняв, всички възможни емоции пронизваха душата му; всичко, освен онова, което бе очаквал. Той презареди пистолета си и отново дръпна спусъка. Този път дори не се беше прицелил, това беше само акт на отчаяние и протест.

— Не можех да използвам халосни патрони. Теглото им щеше да ме издаде — обясни О'Дей. — Това са истински патрони. Само че извадих куршумите и навлажних барута. Капсулът само изпука, и това беше, нали го чу?