Том Клэнси - По заповед на президента

— ФБР — каза мъжът.

— Вие сте арестуван, господин Алахад — произнесе жената и извади белезници. Нямаше извадени пистолети, но той не оказа съпротива — а и да се беше опитал, отвън до вратата вече имаше още двама агенти.

— Но защо? — попита той.

— Заговор за убийството на президента на Съединените американски щати — каза Силвия Скот, като го изблъска до стената.

— Няма такова нещо!

— Господин Алахад, вие допуснахте грешка. Джоузеф Слоун е починал миналата година. Как така ще продавате килим на умрял човек?

Алахад се люшна като разтърсен от електрически ток. Умните винаги реагираха така, когато откриеха, че са надхитрени от още по-умни от тях. Следващият номер беше да се използва моментът. Процедурата щеше да започне само след няколко минути, когато му кажеха какво е наказанието за нарушаването на параграф 1751 от наказателния кодекс на САЩ.

Утрото бе чудесно. Денят щеше да е чист за мисията му. Униформеният пазач на вратата му махна за поздрав, докато бариерата се вдигаше. Още една кола се появи зад него, и тя също беше пропусната. Паркира през две места от мястото му и Раман позна мъжа — беше онзи служител на ФБР, О'Дей, който бе извадил късмет в детската градина. Нямаше смисъл го ненавижда. Той бе бранил собственото си дете, в края на краищата.

— Как я караш? — попита го сърдечно инспекторът от ФБР.

— Току-що пристигам от Питсбърг — отвърна Раман и извади куфара си от багажника.

— Какво си търсил там, по дяволите?

— Трябваше да подготвим… но тази реч май няма да се произнася, доколкото разбирам. За какво си дошъл? — Раман беше благодарен за това отвличане на вниманието. Това му позволяваше да обмисля как да изпълни задачата си.

— Двамата с директора имаме да докладваме нещо на Шефа. Първо обаче ще си взема душче.

— Душче?

— Дезинфек… о, та теб те нямаше няколко дни. Един човек от обслужващия персонал е пипнал вируса и всички трябва да се къпят и дезинфекцират при влизане. Хайде — каза О'Дей и също взе куфарчето си. Влязоха през западния вход. И двамата задействаха индикаторите за наличие на метални предмети, но тъй като и двамата бяха проверени федерални служители, фактът, че носят оръжия, не предизвика никаква реакция. Инспекторът посочи наляво и каза:

— Ето там е. Ходил ли си в последно време на обществена баня?

Раман видя, че две от помещенията са превърнати в нещо друго. На едната врата пишеше «мъже», на другата — «жени». От втората се показа Андреа Прайс, с мокра коса; дъхаше на химикали.

— Как пътува, Джеф? Здравей, Пат! — поздрави ги тя.

О'Дей отвори вратата с надпис «мъже» и постави куфарчето си на пода.

Работата наистина беше вършена много припряно, забеляза Раман. Някакъв дребен чиновник бе заемал кабинета, но всичките мебели бяха изчезнали и подът бе застлан с пластмасово покритие. Имаше и закачалка за дрехите. О'Дей се съблече и се запъти към закритата с брезент кабинка с душ.

— Тия дяволски химикали поне те разсънват — обади се инспекторът с пускането на водата. Две минути по-късно излезе и започна енергично да се разтрива с хавлията. — Сега е твой ред, Раман.

— Вълшебно — отвърна агентът и започна да се съблича. О'Дей се триеше с хавлията, докато Раман се скрие зад брезента. Служебният пистолет на агента беше оставен най-отгоре върху закачалката за дрехи. О'Дей отвори куфарчето си, взе автоматика на Раман и извади пълнителя. После попита високо:

— Как са пътищата?

— Чисти са, направо беше вълшебно… по дяволите, тази вода вони!

— Вони малко. — Раман носеше два резервни пълнителя за пистолета си. Пат пъхна и трите в джобчето на куфара си, преди да разопакова четирите, които бе приготвил. Единия пъхна в пистолета на Раман, а другите два — в кожения калъф на колана на агента. След като върна всичко на мястото му, О'Дей продължи да се облича. Нямаше смисъл да бърза. Раман очевидно имаше голяма нужда от душ. «Може би се пречиства» — помисли студено инспекторът.

Агентът излезе и О'Дей му подхвърли хавлия, докато обличаше ризата си.

— Добре че си взех резервен комплект бельо. — Раман измъкна бельото и чорапите си от куфара.

— Е, това сигурно е част от правилника — да бъдете като манекени, щом работите при президента, а? — Пат се приведе да си завърже обувките и след секунда вдигна глава. — Добро утро, господин директоре.

— Не знам защо, ама се притеснявам вкъщи — изсумтя Мъри. — Взе ли документите, Пат?

— Да, сър. Това наистина си струва да му го покажем.