Том Клэнси - По заповед на президента

В командния пункт на «Анцио» Кемпър реши да не изстрелва заблуждаващите си ракети, както беше направил «О'Банън». Три от връхлитащите ракети изглеждаха насочени към задната част на формацията, като само две бяха устремени към предната. Кръстосвачът му и «Нормандия» се съсредоточиха върху тях. Целият корпус на кораба се разтърси, когато първите ракети излетяха. Екранът на радара се менеше всяка секунда, като показваше приближаващи и отдалечаващи се цели. В момента «вампирите» бяха на двайсет километра. Това означаваше по-малко от петдесет секунди за достигане до целта и унищожаването й. Изглеждаше дълго като цяла седмица.

Системата беше програмирана да възприема режим на управление на огъня съответен на дадения момент. Сега беше стреля-стреля-гледа. Изстрелваш една ракета, после друга и после гледаш дали целта е оцеляла от първите две, и опитваш трети път. Целта на «Анцио» беше унищожена още с първата ракета, след което втората се самовзриви. Първата ракета на «Нормандия» пропусна целта си, но втората се заби право в C-802 и я сгромоляса в морето с експлозия, която разтърси целия кораб само след секунда.

«Йорктаун» имаше едно предимство и един недостатък. По-старата му система позволяваше да насочва ракетите си право в целта, вместо да ги принуждава да правят завой във въздуха преди да я засекат. Но той не можеше да стреля толкова бързо. Първата C-802 избухна на осем километра от кораба, ударена едновременно от две ракети «земя-въздух». Втората в момента беше на терминална височина три метра над водната повърхност. Следващата излетяла ракета «земя-въздух» изтърва целта и избухна зад нея, без да причини вреда. Следващата ракета също изтърва целта. Поредният старт от носовите установки я унищожи на пет километра и въздухът се изпълни с отломъци, които разстроиха насочването на следващата двойка. И двете ракетни установки на кръстосвача се люшнаха, за да приемат следващия комплект от четири ракети «земя-въздух». Последната 802 се промъкна сред пороя от парчета и отломки и се насочи право срещу него. «Йорктаун» изстреля още две ракети, но едната се оказа повредена и изобщо не се насочи към целта, а другата я изпусна. Успяха да поразят ракетата едва на двеста метра. Двестакилограмовата бойна глава обсипа кръстосвача с парчета, които се стовариха върху предния панел на радара СПАЙ и се врязаха в надстройката, убивайки на място шестима моряци и ранявайки още двайсет.

— Уха — възкликна министър Бретано. Цялата теория, която бе научил през последните няколко седмици, изведнъж бе станала реалност.

— Не е зле. Вдигнаха във въздуха срещу нас четиринадесет самолета, а си получиха обратно само два или три, и толкова — каза Роби. — Това ще им даде малко храна за размишление поне за известно време.

— А с «Йорктаун» какво става? — попита президентът.

— Ще почакаме и ще видим.

Хотелът им беше на по-малко от километър от руското посолство и като ревностни журналисти, те решиха да минат разстоянието пеша; оставаха още само няколко минути до осем. Едва обаче бяха изминали стотина метра, когато видяха, че нещо не е наред. Хората се движеха неспокойно. Да не би да беше обявена войната със Саудитска Арабия? Джон реши да кривне към близкия пазар и там намери хора, заслушани в транзисторите, вместо да си гледат стоките.

— Извинете — произнесе Джон на фарси със силен руски акцент, — какво е станало?

— Война с Америка — отвърна един продавач на плодове.

— О, и кога стана?

— По радиото твърдят, че те са атакували наши самолети — каза друг продавач. — Кой сте вие?

Джон измъкна паспорта си.

— Ние сме руски журналисти. Мога ли да ви запитам за мнението ви?

— Не се ли навоювахме? — отвърна с въпрос търговецът.

— Нали ви казах. Сега обвиняват нас — каза Арни, докато четеше прехванатото от техеранското радио съобщение. — Политиката в региона съвсем ще се обърка.

— Страните са ясно очертани — каза Ед Фоли. — Или си на едната, или на другата. Средно положение няма. ОИР е другата. По-просто е дори и от последния път.

Президентът погледна часовника си. Минаваше полунощ.

— Кога ще ми е речта?

— По обяд.

На Раман му се наложи да спре на шосето Мериленд-Пенсилвания, защото проверяваха огромна колона камиони, но щом успя да се промъкне между тях и показа удостоверението си, полицаят му махна да продължава, без да каже и дума. Раман включи радиото и улови една станция с денонощно излъчване на новините. В 12:30 съобщиха за въздушна битка в Персийския залив. Нито Белият дом, нито Пентагонът бяха излезли с коментар или съобщения. Иран твърдеше, че е потопил два американски кораба и свалил четири изтребителя.