Том Клэнси - По заповед на президента

В продължение на минута-две Раман сякаш бе забравил да диша. Тялото му се сгърчи, той изтърва пистолета върху килима и рухна на колене. Прайс застана зад него, тласна го с крак и той се просна на пода. За пръв път от много години насам Мъри лично закопча белезниците на престъпник и попита:

— Искаш ли да чуеш правата си?

Дигс не беше получил необходимите заповеди и което беше още по обезпокояващо, неговата операция още нямаше ясно очертан план. Беше в непрекъснат контакт с командирите на два от бронираните си полкове, старшия командир на военновъздушната част, бригадния генерал, който бе докарал 366-о авиокрило, саудитите, кувейтците и различните разузнавателни агенции, като се опитваше да усети какво прави всъщност противникът и от това да определи какво може да планира — и съответно да се опита да формулира някакъв собствен план.

Заповедите и редът за водене на бойните действия пристигнаха по факс апарата около 11 часа вашингтонско време, 16 часа по Гринуич и 19 часа Лима, или местно време. Това беше обяснението, което бе липсвало до този момент. Той веднага го предаде на подчинените си офицери и събра щаба си.

Нещата бяха много напрегнати. Според информацията от спътниците Войнството на Бога — разузнавателните служби вече бяха научили името му — беше на осемдесет километра от кувейтската граница и бързо я наближаваше.

А те все още не бяха готови. 366-о авиокрило беше в Кралството, но то не беше достатъчно, за да разположи самолети на всички необходими за целта аеродруми. Поне хиляда дребни подробности трябваше да се доуточнят. Самолетите F-16 от Израел бяха в много добро състояние, всичките им 48 машини с по един двигател работеха, като дори в първоначалните сблъсъци фигурираха няколко свалени цели, но останалите се нуждаеха от поне още един ден. По подобен начин 10-и полк беше напълно готов, но 11-и имаше още работа. Той все още се сформираше и се придвижваше до района за първоначалното си разположение. Трета бригада едва бе започнала да прогонва екипировката. Една армия не е просто събрано на едно място въоръжение. Това е екип, съставен от хора с представа за това какво трябва да се прави. За жалост обаче изборът на времето и мястото на войната е обикновено работа на агресора.

Той погледна отново съобщението по факса, събрало се на три страници. В ръцете си държеше буквално експлозив. Планиращият му екип четеше копията в мрачно спокойствие. Накрая S-3 на 11-и полк, полковият офицер по оперативните въпроси и бойната подготовка, обобщи от името на всички:

— Ще падне доста работа.

Тримата руснаци вече бяха пристигнали. Кларк и Чавес трябваше непрекъснато да си напомнят, че не сънуват. Двама служители на ЦРУ да получават подкрепа от руснаците. В действителност задачите бяха две. Руснаците бяха поели по-трудната и бяха прекарали необходимата екипировка по дипломатическата поща. На двамата американци оставаше да си пробват силата с по-лесната. От Вашингтон бе пристигнала и една депеша, пак през Москва, това всички го разбираха.

— Нещо много забърза работата, Джон — въздъхна Динг. После служебното му изражение се върна. — Е, какво пък, по дяволите.

Залата за пресконференции не беше пълна като друг път. Много от редовните посетители бяха по други места, някои озовали се извън града и блокирани от забраната за пътувания, а други просто липсваха и никой не беше наясно защо.

— Днес президентът ще произнесе голяма реч в продължение на един час — съобщи им ван Дам. — За нещастие, няма да има време да ви раздам предварителни копия с текста. Моля да информирате мрежите си, че това е нещо от изключителна важност.

— Арни! — извика един репортер, но шефът на президентската канцелария вече излизаше от залата.

Репортерите в Саудитска Арабия знаеха повече от приятелите си във Вашингтон и сега се придвижваха да се доберат до бойните части, където бяха разпределени. За Том Донър това беше 1-ви батальон от 11-и полк. Донър беше пременен от главата до петите в бойна униформа за действия в пустинята, или БУДП. Намери двайсет и девет годишния командир на батальона застанал до танка си.

— Здравейте — каза капитанът, повдигайки леко глава от картата.

— Къде ще ме сложите? — попита Донър.

Капитанът се изсмя.

— Никога не питайте един войник къде иска да постави репортера, сър.

— Тогава при вас, а?

— Аз се возя в тая машинка — отговори офицерът. — Ще ви сложа в един от командните «Брадли».