Том Клэнси - По заповед на президента

— Не ми беше никак лесно да наложа забрана за пътувания между отделните щати. Съществуват много малко свободи, по-ценни от правото човек да пътува където и когато си поиска, но по съвета на нашите специалисти по медицина аз реших, че е необходимо да предприема тази стъпка. Сега вече мога да ви докладвам, че тя постигна желания ефект. Новите случаи на заразени от болестта вече в продължение на четири дни спадат. Частично това се дължи на предприетите от правителството мерки, но повече се дължи на усърдието, с което вие взехте необходимите мерки, за да се предпазите. По-късно днес ще ви предоставим повече и по-подробна информация, но в момента мога да ви съобщя, че епидемията от ебола ще спре, вероятно през следващата седмица. Много от новите случаи на заболели са хора, които със сигурност ще оздравеят. Професионалистите медици на Америка извършиха нечовешка работа, за да подпомогнат засегнатите и да ни помогнат да разберем какво се е случило и как да се преборим по най-добрия начин с него. Задачата ни още не е приключила, но страната ни ще преживее и тази буря, както сме преживели толкова други.

— Преди малко споменах, че епидемията ни беше причинена.

— Появата на тази болест в страната ни не беше каприз на случая. Ние бяхме атакувани по един нов и варварски начин. Той се нарича биологическо оръжие. Това е нещо, забранено от международните закони и договорености. Биологическата война е предназначена по-скоро да сплаши и смачка една нация, отколкото да я унищожи. Ние всички изпитахме ужаса от това, което сполетя страната ни, от начина, по който тази болест не подбира жертвите си. Моята съпруга, Кати, работи денонощно с жертвите на вируса «Ебола» в болницата в Балтимор. Както знаете, аз бях там само преди няколко дни, за да видя с очите си как стоят нещата. Видях жертвите, разговарях с лекарите и сестрите, а до болницата разговарях с един мъж, чиято съпруга беше болна.

— Тогава не можех да му кажа, но сега мога да ви го кажа, че от самото начало ние подозирахме, че тази епидемия е дело на човешки ръце, а за последните няколко дни нашите разузнавателни и полицейски институции и агенции откриха доказателството, от което се нуждаехме, за да мога да ви го съобщя.

Върху телевизионните екрани се появиха лицата на малко африканско момче и една белгийска милосърдна сестра с бяло було.

— Тази болест е започнала преди няколко месеца в Заир — продължи президентът. Трябваше да доведе думите си до сърцата и умовете на всички хора, бавно и грижливо, а Райън в момента трудно можеше да запази гласа си равен и спокоен.

Саудитските танкисти веднага скочиха по машините си, запалиха двигателите и се придвижиха на нови позиции, в случай че първоначалните им позиции са били забелязани. Огънят обаче, както видяха, беше насочен срещу «СТОРМ ТРАК». В това имаше логика. Подслушвателният пост беше ключов пункт за събирането на информация. Работата им беше да го защитават, което бяха в състояние да направят, ако нападението беше с танкове и сухопътни войски, но бяха безсилни срещу артилерийския огън. Саудитският капитан беше красив млад мъж на двайсет и пет години. Той беше и дълбоко религиозен и следователно осъзнаваше факта, че американците са гости на страната му и че е длъжен да ги защити. Свърза се по радиото с щаба на батальона и поиска да изпратят бронетранспортьори, за да евакуират разузнавателния персонал.

— И така, ние проследихме пътя на болестта от Африка до Иран. Как го научихме ли? — попита президентът. — Знаем го, защото болестта се върна обратно в Африка със същия самолет. Моля забележете регистрационния номер на самолета, HX-NJA. Това е същият самолет, който се бил «изгубил» със сестра Жана Батист на борда…

«Трябва ни още един ден, по дяволите!» — изруга наум Дигс. А вражеските сили бяха на почти триста километра от мястото, където всички планираха да ги пресрещнат.

— Кой се намира най-близко? — попита той.

— Четвърта бригада — отвърна старшият саудитски офицер. Но тази бригада беше разпръсната на един фронт от над сто и петдесет километра. Имаха разузнавателни хеликоптерни части, но ударните хеликоптери бяха на съвсем друго място, на осемдесет километра южно от Уади ал Батин. Другата страна не проявяваше особено желание да им улесни работата, нали?

За Даряеи беше истински шок да види снимката си по телевизията. И което беше още по-лошо, най-малко десет процента от хората в страната му също щяха да я видят. Американската Си Ен Ен не се предаваше в страната, но британската служба Скай Нюз покриваше територията на цялата ОИР и на никого не му бе хрумнало…