Том Клэнси - По заповед на президента

— Нашите войски са на територията на кралството — докладва шефът на разузнаването. — Срещат съпротива, но продължават напред. Американският шпионски пост е унищожен.

Новините изобщо не зарадваха Даряеи.

— Откъде са научили… откъде са научили?

Шефът на разузнаването се боеше да запита кой и какво е научил. Така че реши да прескочи въпроса.

— Това няма значение. След два дни сме в Рияд и тогава вече нищо няма значение.

— Какво знаем за болестта в Америка? Защо няма повече болни? Как са могли да изпратят войски?

— Това вече не ми е известно.

— Какво знаеш тогава?

— Изглежда, че американците имат един полк в Кувейт и още един в Кралството, и трети, който разтоварва въоръжението си от корабите — онези, които индийците не спряха — в Дхаран.

— Тогава атакувайте ги! — Махмуд Хаджи беше на косъм да изкрещи. Беше побеснял от наглостта на този американец, който си позволяваше да се обръща към него с малкото му име и то така, че хората му можеха да видят и чуят… и да повярват?

— Нашите военновъздушни сили са ангажирани на север. Там е най-важното място. Всяко изтегляне на сили оттам ще бъде загуба на време.

— Тогава използвайте ракети!

— Ще се погрижа.

Командващият саудитската 4-та бригада беше известен, че може да очаква най-много отвличаща вниманието атака в района си и трябва да е готов да контраатакува ОИР веднага след началото на масираната атака в Кувейт. Също като много генерали в историята, той бе направил грешката да се довери прекалено много на разузнаването си. Той разполагаше с три механизирани батальона, всеки покриващ сектор с ширина петдесет километра и с пролуки от десет до петнайсет километра между тях. При една офанзивна роля това щеше да е гъвкаво разположение, способно да порази вражеския фланг, но ранната загуба на разположения му по средата батальон бе разкъсала силите му на две, поставяйки му почти невъзможната задача да командва така разпокъсаните части, а той задълбочи грешката си, като се придвижи напред, вместо да се оттегли. Просто не прецени факта, че само на сто и петдесет километра зад гърба му се намира Военният град на крал Халид, където да се реорганизира за една наистина добра контраофанзива, вместо да импровизира така.

Атаката на ОИР беше базирана на модела, усъвършенстван от съветската армия през седемдесетте години. Първоначалната фаза на пробив се изпълняваше от една тежка бригада, врязваща се напред под прикритието на масирана артилерийска подкрепа. Елиминирането на «СТОРМ ТРАК» бе замислено още от самото начало. Той и «ПАЛМ БОУЛ» — противникът знаеше дори и кодовите им наименования — бяха очите на вражеската командна структура. Спътниците бяха недосегаеми за тях, но наземно базираните постове за събиране на разузнавателна информация бяха достъпна плячка. Както и очакваха, американците бяха успели да разположат известни бойни части, но не много, а половината от тях щяха да се окажат самолети, които можеха да използват само през деня. Както и при Съветите, които бяха написали книгата как да стигнат до Бискайския залив, ОИР щяха да завземат крайбрежието, заменяйки многобройни жертви срещу време, за да постигнат политическите си цели преди потенциалният им враг да успее да разгърне напълно силите си. Ако саудитите мислеха, че Даряеи ламти за нефта им, това си беше тяхна работа. Обаче кралската фамилия и правителството бяха в Рияд. Армията на Обединената ислямска република рискуваше левия си фланг, но ключът тук се казваше скорост, а ключът за постигането на скоростта беше бързото елиминиране на 4-та саудитска бригада.

Дигс изведнъж проумя какво ги бе сполетяло. Той самият го беше правил на иракчаните през 1991 година. Беше го правил и на израелците преди две години като командир на полка «Бъфало». Също така бе командвал и Националния тренировъчен център. Сега видя какво е да си от другата страна. Нещата се случваха прекалено бързо. Саудитите по-скоро реагираха, отколкото мислеха, виждаха размерите на кризата, но не и точните й измерения, и бяха полупарализирани от скоростта на главоломно развиващите се събития.

— Накарайте 4-та бригада да се изтегли тридесет километра — каза спокойно Дигс. — Имате достатъчно пространство за маневриране.

— Ще ги спрем! — заяви саудитският командир.

— Генерале, правите грешка. Подлагате на риск бригадата, когато не е необходимо. Можете да си възвърнете загубено пространство. Но загубено време и хора не се връщат.