Том Клэнси - По заповед на президента

Причината, поради която оцелелите от 4-та саудитска бригада бяха успели да спечелят време и пространство, за да се реорганизират и попълнят боеприпасите и горивото си, беше, че Войнството на Бога беше принудено да направи същото. Влекачите зареждаха от цистерните, които бяха следвали бойните машини. Процесът продължи четири часа. До този момент бригадните и дивизионните командири бяха доволни. Изоставаха само с десет километра от планираното — плановете винаги са прекалено оптимистични — и с един час във времето. Зареждането с гориво протече също почти по план. Те бяха съкрушили първоначалната съпротива, понасяйки повече загуби, отколкото бяха очаквали, но така или иначе бяха съкрушили врага си. Войниците бяха уморени, но това беше в реда на нещата, и времето за зареждане с гориво им позволи да подремнат. С наближаването на зората Войнството на Бога запали дизеловите двигатели и възобнови похода си на юг.

Първите битки този ден щяха да бъдат въздушни. Обединените военновъздушни сили започнаха да излитат масово точно след четири от базите в южната част на кралството. Първата редица самолети бяха Ф-15 Ийгъл и се присъединиха към трите циркулиращи E-3B АУАКС, разположени на изток и запад от Рияд. Изтребителите на ОИР също излетяха, все още под управлението на наземни радарни станции, разположени на територията на бившия Ирак. Битката започна с нещо като танц между две групи танцьори. И двете страни искаха да разберат къде се намират установките с ракети «земя-въздух» на вражеската страна. Постепенно ставаше ясно, че и двете страни разполагат с ракетен пояс, зад който да се укриват, но и в двата случая първоначалните битки щяха да се водят на една електронна ничия земя. Първият ход беше направен чрез излитането на звена от по четири изтребителя от 390-а изтребителна ескадрила «Уайлд Боорс» (Глиганите). Предупредени от своя контролен самолет, че една формация на ОИР е взела курс на изток, «Ийгълите» завиха на запад и се стрелнаха през празното пространство, като обърнаха курса към морето, последвани от останалите. Американците очакваха да спечелят, и така и стана. Изтребителите на ОИР — в действителност ирански F-4, останали от времето на шаха — бяха спипани съвсем неподготвени. Предупредени от наземните си щурмани, те обърнаха обратно, но проблемът им беше по-сложен от конкретната тактическа ситуация. Те бяха очаквали някаква бойна схема, при която едната страна щеше да изстреля ракети, а другата щеше да ги избегне, като после се върне и изстреля собствените си в един стил на сблъсък, закостенял като средновековен рицарски турнир. Никой не им беше казал, че американският враг не е обучаван да воюва по този начин.

Американците стреляха първи, всеки по една управляема ракета, което им позволяваше да се оттеглят, след като ги бяха изстреляли. Те обаче не постъпиха така, а се вклиниха зад тях, следвайки едновременно и доктрината си, и наклонностите си след десетчасов размисъл върху онова, което президентът им беше съобщил по радиото. Сега всичко беше на лична основа и първата група американски изтребители продължи да се сближава с първата група цели. Три от четирите цели бяха унищожени, страшно изненадани от ракетата, която американските пилоти бяха кръстили Сламър 44 44 От slam (англ.) — разбивам на пух и прах. — Б.пр. .

Четвъртата цел успя да се измъкне, благослови късмета си и зави обратно, за да изстреля собствените си ракети, но внезапно видя върху радарния си екран, че на по-малко от петнадесет километра има изтребител. Това накара иранския пилот да дръпне щурвала и да завие на юг, което се оказа грешка, защото американецът намали рязко скоростта и застана в опашката му. Искаше позиция, от която да разстреля собственоръчно врага, и се залепи зад противниковия самолет. След петнадесет секунди F-4 изпълни целия екран на прицела.

— Фокс-Три, Фокс-Три, стрелям!

Втора четворка «Ийгъл» се появи в района на битката, преследвайки собствените си цели. Наземните ръководители на полетите на ОИР бяха смаяни от скоростта, с която губеха машини и хора, и заповядаха на изтребителите си да се насочат срещу приближаващите се американци и да изстрелят радарно насочваните си ракети с голям радиус на действие — но дори и тогава американците не побягнаха, за да ги избегнат, както се очакваше. Вместо това тактиката им се състоеше да изпълнят завои под прав ъгъл към земята и да поддържат равна дистанция със стрелящия самолет. Това разстройваше доплеровия ефект за радарите на изтребителите и изпрати ракетите им в хаотични, неориентирани курсове. После американците завиха, всеки си избра по една цел и стреляха от петнайсет километра, докато през това време изтребителите на ОИР се опитваха да захванат повторно целите си и да изстрелят поредната ракета. Предупредени, че във въздуха са се появили още ракети, вражеските изтребители опитаха да завият и да избягат, но бяха прекалено вътре в радиуса на действие на ракетите и бяха унищожени.