Том Клэнси - По заповед на президента

По дяволите! Това все пак си беше като «Ред Флаг», само с тая разлика, че тази нощ той нямаше да разказва богато украсените си истории в офицерския клуб и да се промъква в Лас Вегас за някое шоу и известно време в казиното. При третия си заход се бе озовал сред преграден огън и самолетът му бе пострадал прекалено силно, за да го върне при своите. Още не се беше освободил от парашута, когато видя един транспортьор да се приближава към него и се зачуди чий ли е. Миг по-късно въздъхна облекчено. Беше саудитски.

Машината ги откара до нещо, което предположи, че е командният пост. Пред позицията продължаваха да падат снаряди, но прицелът на противника се бе влошил и сега снарядите падаха на петстотин метра от предната линия.

— Кой сте вие? — попита Стив Берман.

— Майор Абдула. — Офицерът дори козирува.

— Предполагам, че вие сте момчетата, на които ни пратиха да помогнем. Поразчушкахме здравата артилерията им, но някакво копеле успя да ме свали. Можете ли да ни осигурите някакъв хеликоптер?

— Ще опитам. Ранен ли сте?

— Аз не. Операторът ми е с изкълчено коляно. Не бихме отказали да пийнем нещо, между впрочем.

Майор Абдула му връчи манерката си.

— След малко ще има нападение.

— Имате ли нещо против, ако погледам? — запита Берман.

На сто и петдесет километра на юг от тях бригадата на Едингтън още продължаваше да се сформира. Той разполагаше с един почти непокътнат батальон и го изпрати на трийсет и пет километра напред, вляво и вдясно от пътя за ВГКХ, за да прикрива останалите му сили, докато те пристигат по пътя от Дхаран. За нещастие артилерията му се беше разтоварила последна и щеше да дойде най-рано след четири часа. Нищо обаче не можеше да се направи. С пристигането на подразделенията той първо ги разпращаше по сборните райони, където можеха да напълнят догоре резервоарите на танковете си. Целият този процес отнемаше приблизително по час на рота. Вторият му батальон беше почти готов за потегляне. Той щеше да го изпрати на запад от пътя, с което щеше да позволи на първия да се придвижи странично на изток, и да удвои предната група за прикритие. Трудно беше да се обяснява на хората, че печеленето на битките има повече общо с управлението на придвижването, отколкото с убиването на хора. Придвижването, плюс събирането на информация. Групата му бригадно разузнаване току-що бе започнала да се настройва и да събира точна информация от Рияд. Водещият му батальон разполагаше с разузнавателен екран от «Хамъри» и танкове «Брадли» на петнайсет километра пред главните сили, всички окопани колкото се може по-надълбоко. Войниците оглеждаха пустинята с бинокли, но досега нямаше нищо особено. Е, толкова по-добре, реши Едингтън. Той разполагаше с време да се подготви, а времето беше най-ценното нещо, на което един войник може да се надява.

— Лобо-Шест, тук Уулфпак-Шест, край.

— Лобо-Шест слуша.

— Тук Уулфпак-Шест-Актуал. Уайтфанг в момента се придвижва. След час ще се появят от лявата ви страна. Можете да започвате странично придвижване, щом заемат позиция. Край.

— Господин полковник! — обади се в същия миг майорът, който ръководеше разузнавателната секция. — Имаме информация за вас.

— Най-после!

Артилерийският огън продължи с още няколко снаряда, които се пръснаха вдясно от пресъхналото речно корито. Това беше първият опит на полковник Берман в наземните сражения и той откри, че никак не му допадат. То също така обясняваше защо танковете и бронетранспортьорите са толкова разпръснати, което отначало му се бе сторило много странно. Един снаряд попадна на стотина метра от танка, зад който се криеха американецът и майор Абдула, за техен късмет откъм защитената страна. И двамата отчетливо чуха звънките рикошети на отскачащите от боядисаната в кафяво броня.

— Не е майтап — забеляза Берман и тръсна глава да прогони пищенето от ушите си.

— Благодаря ви, че сте се разправили с останалите им оръдия. Иначе щеше да е още по-страшно — каза Абдула. Гледаше през бинокъла си. Напредващите Т-80 на ОИР още не бяха стигнали трите хиляди метра дистанция от линията им и все още не бяха забелязали заровените в земята танкове M1A2.

— От колко време сте в сражение?

— Започнахме вчера точно подир залез-слънце. Това е всичко останало от 4-та бригада. — Признанието му никак не успокои Берман. Над главите им куполът на танка се завъртя леко наляво. По радиото на майора се чу кратка фраза и той отговори само с една дума — по-скоро крясък. В следващата секунда танкът вляво от тях отскочи назад и от главното оръдие изригна огън. Напук на всякаква логика, Берман надигна глава. В далечината видя колона от пушек и един излетял високо във въздуха купол.